Да забелвам или не – това е въпросът

Майките на момичета може да си мислят, че им е много трудно по ред причини (например, когато трябва да взимат стерилна урина), но да се грижиш за орган, който нямаш, е доста тежка задача. И да, въпросът е истинска дилема.

Въпрос:

Предстои ми поредната консултация при педиатъра, като миналия път тя ме предупреди, че на следващата консултация ще му забели пишката, защото аз нищо не правя с нея.

Та, въпросът ми е да забелваме или да не забелваме пишката на бебето и диагнозата фимоза, кога може да бъде поставена изобщо? Остарял ли е методът в България, защото на Запад, както обичаме да казваме вече никой нищичко не пипа и оставя на природата да се справи с тази грешка, която тя сама е допуснала при всички мъже на планетата. Благодаря за отговора предварително!

Отговор

Поставеният от Вас въпрос няма еднозначен отговор. Вродената фимоза, с която се раждат над 95% от момчетата, е  физиологично състояние. Представлява срастване между вътрешния лист на кожата гънка (препуциум) и главичката на  половия член. То се различава от истинската фимоза, при която лечението е хирургично. Необходима е консултация със специалист за различаване на двете състояния.

Има различни подходи при вродената фимоза, като всеки от тях има своите предимства и недостатъци.

При изчаквателния подход (когато нищо не забелвате и не правите) се оставя отделянето на препуциума от главичката  да става по естествен начин. Основен недостатък е рискът от поява на възпаление (баланопостит). В този случай е необходимо да се направи по спешност т.нар. дилатация (отделяне) и освобождаване на главичката на пениса от  препуциума, за да се справим с инфекцията. При чести баланопостити съществува риск от получаване на истинска фимоза. Ако спонтанното отделяне не се случи до началото на пубертета е необходима преоценка на подхода.

Дилатацията (т.нар. забелване) на препуциума като подход,  трябва да се извърши към края на първата година. Това позволява изграждане и поддържане на хигиенни навици от ранна възраст. Тъй като методът е по-травматичен, извършването му в по-късна възраст оставя трайни негативни спомени в детето. Съществува малък риск и от развитие на истинска фимоза и след тази процедура.

Използването на локални кортикостероиди също съществува като възможност. Лечението продължава между 4-6 седмици. Основният недостатък от този подход е свързан с резорбцията на кортикостероида и риска от промяна на нивата на кортизола в организма.

Поради липсата на идеален подход, съществуват противоречия по въпроса. Най-важното е родителите да бъдат информирани за различните възможности и заедно с консултанта да вземат правилното решение.

д-р Даниел Гайдаров, уролог

 

2019-02-25T16:34:29+00:00февруари 26th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.