Според специалистите по езотерика всеки сам избира своята майка, за да бъде тя негов спътник, закрилник и барометър за добро и лошо по пътя му на земята. По принцип нито вярвам на експертите по езотерика, нито съм особено религиозна, но тази теория така добре ми пасва. Толкова се надявам наистина децата да избират родителите си! Това е такава утеха!!!
За всеки път, когато водя сина си в пълни с хора пространства. Или в някой мол. Или когато се събираме с приятели. Също и когато тичаме към вкъщи, защото минава десет (по-скоро единадесет, но ме беше срам да си кажа) и нормалните семейства отдавна спят. Всеки път, когато дойдат гости вкъщи и ми кажат с очакване, че във входа мирише много вкусно, а аз трябва с ехидна усмивка да им отговоря, че не е от вкъщи, за съжаление. Всеки път, когато се благодаря на детските кухни, че ги има, защото иначе не знам как щях да се справя с толкова много готвене на разнообразна и съобразена храна! И когато го водя с мен на работа. Или пък когато се налага да променим режима му, за да може да излезем за среща. Също и когато наложа идеята, че трябва да вечеряме само салата, защото… е по-здравословно…
В тези моменти започвам да се чудя дали съм добра майка. В съзнанието ми изниква съмнението, че нормалните майки не правят така. Е, точно тогава си мисля, че ще е прекрасно, ако Филип е направил информиран избор навремето и след внимателно проучване си е казал: „Да, ей тази ще е. Иначе ще ми готви баба или ще поръчваме храна. А режимът – е, то не може всичко!“
Прекрасно малко Филипче, честит рожден ден! Не знам дали денят на раждането ти беше най-щастливият, но всеки ден от тогава е по-смислен, по-хубав, по-добър и по-истински! Бъди щастлив и попътен вятър занапред! Обещавам, че ще съм до теб и ще се опитвам да съм достатъчно добра майка. Обичам те!
Майката на Филип