„Трябва да отделим време за децата си. Нашето общество иска да са преждевременно развити и да имат високи постижения, уеднаквява ги, с помощта на повсеместни оценявания. Изисква от тях еднакво и едновременно можене. И тези, които не успеят да влязат в крак, поради някакви свои причини, са гледани с лошо око и биват поставяни под непосилен натиск. Макар отдавна да знаем, че между три и шест години някои деца напредват много бързо в един момент, други в друг момент. Това показва пълно незнание за същността на порастването. Така както напълняват преди да дръпнат на височина, децата имат и моменти, когато напредват много бързо и други, в които тъпчат на едно място. Често забавят хода си, за да могат по-добре да излетят след това. Трябва да умеем да зачитаме това.

Откъс от книгата „Ако бебетата можеха да говорят“ на Мириам Сежер, изд. Colibri