Явно с годините се изнежваме и ставаме склонни към драматизиране. Докато децата са малки бойни машини, създадени да оцеляват. Понякога въпреки усилията на родителите си.
Една от най-близките ми приятелки се наложи да влезе в болница, заради открит бронхиолит на 3-годишното й детенце. Ние всички изживяхме случката много драматично. Съжалявахме, предлагахме помощ, ужасявахме се, страдахме, съчувствахме… цялата палитра. А малкият, доколкото разбрах, е бил истински боец. Още на втория ден се е почувствал по-добре физически и веднага се е ориентирал в обстановката. Успял е да се сприятели с други дечица, говорел си е със сестрите. Организирал е експедиция до другия край на болничния коридор, от който се е виждал изоставен строеж с нарисувани графити. По думите на майка му – това било най-голямата атракция и всички дружно ходили до там. Създало се е малко общество, а децата са се адаптирали.
Драмата е била за нас, възрастните. Така че другия път, когато се чудите дали на детето не му е тясно в жилището Ви, дали не е добра идея да живеете в къща с двор… дали да не купите още някоя нано гига мега глупост, помнете, че всичко това има значение за Вас, но не и за детето Ви. То ще се приспособи така или иначе. За него е важно да са покрити базисните му нужди. А това е толкова малко в днешно време. И в същото време толкова много.
Майката на Филип