Дъщеря ми е на 4 години. Нямаме други деца. Аз и съпругът ми основно се грижим за нея. Тя посещава детска градина. Днес за трети път се случи да взима чужда играчка без да попита детето. Аз видях въпросната играчка и я попитах чия е – тя ми каза, че е нейна – излъга ме. След като й зададох още няколко въпроса си призна, че тя я е взела, без да попита детето. Предните два пъти ситуацията беше идентична. Обяснявам й, че така не трябва да се прави. Трябва да се попита детенцето дали може да си поиграе с играчката и след това да му я върне, да не взима чужди вещи. Дъщеря ми обещава, че няма да прави така, но ето че се случи за трети път. Не знам как да постъпя, какво да й кажа? Моля Ви дайте ми съвет. Благодаря Ви!


Често се случва деца от детската градина да вземат чужда играчка. Понякога „моя е” може да означава – „аз играя с нея”. Още от около една-двегодишна възраст малчуганите започват да разпознават различни предмети като „мое”. Често родителите, в желанието си децата им да не пораснат егоисти, започват да ги учат да споделят играчките си с другите деца. За съжаление, това понякога има обратния ефект – детето започва да се чувства ограбено, ощетено и по-силно да придърпва вещите си. Ако искате да възпитате детето си в щедрост, първата стъпка е да започнете да уважавате личното му пространство, собственост и желанието му само да решава какво да прави с играчките си. Само тогава, когато се почувства достатъчно сигурно, ще може по-лесно да споделя с другите и дори да им прави подаръци.
Отношението свое–чуждо се развива на няколко етапа. Когато децата знаят кое е тяхно, то тогава по-лесно започват да разпознават и уважават чуждото.
Хубаво е, че говорите по темата. Дъщеря Ви вече е на възраст, на която може да разпознава по-богата палитра емоции у себе си и у другите. Кажете й как би се почувствало детето, останало без играчка, накарайте я да я върне, да се извини. След това изкажете одобрение за постъпката й. Споделете, че разбирате колко много й е харесала чуждата играчка, как е искала да си поиграе с нея и че се гордеете с това какво прекрасно дете имате, което умее да уважава чувствата и желанията на другите. Изкарайте един хубав следобед. Естествено подберете думи, които тя да разбере, следете процеса, не „прикривайте” прегрешенията й, похвалете я за доблестта.

Лиляна Тръпчева, психолог