Да си родител наистина е най-големият дар. Понякога обаче невъзможността да се справям с детето си, неговият темперамент и необузданост ме карат да се чувствам сякаш се въртя в порочен кръг и съм най-слабият човек на света. Давам си сметка, че това ме калява и има смисъл детето ми да е такова, но благодаря, ако мога да си го спестя, ще го направя.
В тази борба повече от година и половина открих разковничето съвсем случайно.
Един ден със ставането аз влязох в неговата роля – активна, активна, активна! Не, направо хиперактивна! Изпреварих го! Как? Със задачи, игри, танци, гимнастика. Скачах от занимание в занимание и внимавах всяко нещо да е толкова продължително, че да влезе в ролята и да се потопи, наслади и поеме каквото има като емоция, но да не му доскучае. Непосилно е всеки ден да съм такава, но все повече и за все по-дълго успявам да му предложа времето и енергията си. Умората е голяма, но поне е само физическа, защото за награда стои надеждата, че съм станала с една идея по-добра мама.
Ивета Рангелова, мама на двама,
голям батко на 2.5 години и малкия бебонч на 10 месеца