Каквото и да видите да прави някоя майка, никога, никога, за бога НИКОГА, не я поучавайте, не я съветвайте и не дай си боже, не я критикувайте. За да го прави, значи има причина. Да, знаем, че имате основание да смятате, че мозъкът на бременните и особено на родилите е в известна степен компрометиран, но въпреки това знайте, че всяко действие има ясно основание. Често ще Ви се струва, че въпросната клета натура извършва нелогични, социално неприемливи, откровено дразнещи и лишени от логика неща. Друг път ще изглежда така, сякаш се е предала и тотално е “оплела конците”, “изпуснала юздите” и т.н. Може дори да Ви хрумне, че май не е трябвало да се размножава. Просто не я критикувайте! За всеобщо добре е! Оставете клетото създание да прави каквото е решило и само, ако можете да помогнете с действие (не с думи, камо ли със съвети) можете да предприемете нещо. В противен случай подминете тихо или повдигнете съчувствено рамене.
Когато ти се налага да преминеш на 24-часов режим, да си едновременно и майка, и домакиня, и партньор, и приятел, и всичко. Когато трябва да се бориш със системата, която често по-скоро пречи. Когато трябва да буташ количка по родните улици (или по липсата им). Когато се научиш да готвиш и да чистиш с една ръка, защото в другата държиш 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 , 10, 11, 12, 13, 14, 15…- килограмово дете. Когато се научиш да предвиждаш всяко действие и да планираш постоянно. Когато няма кой друг да свърши всичко.
Тогава, точно тогава, започваш да разбираш много неща. И спираш да имаш много съвети.
Архив: 1naum.com