Майчинството е едно безкрайно чувство за вина. Винаги и за всичко. Дали защото си родил тежко. Или защото е било секцио. Или защото бебето е било на атибиотик. Или защото не си успяла да кърмиш. Или защото работиш. Или защото не работиш. Защото спиш. Защото малкото се е разболяло. Защото е паднало. Защото ходи на градина/ясла. Защото го гледаш вкъщи. Или защото си по цял ден само с него. Или защото често сте разделени. Защото гледаш телевизия, често използваш телефона си, не измисляш достатъчно маймунджилъци, за да забавляваш и развиваш малкото. Все ще си намерите защо да се чувствате виновни. Майките винаги са виновни. Освен това са изключително изобретателни в търсенето на причини да се чувстват виновни. Понякога връзката далеч не е просто и ясна. А друг път не само, че е нелогична, а дори е свръхестествена. Ако трябва да сме честни индустрията също работи много умело с чувството за вина… и е тази, която реално осребрява вината ни.
Не си достатъчно време с малкото… Ужасно! За да компенсираш това е добре да купиш люлка, която люлее като утробата, издава бял шум и бие като сърцето на майката. Total: 1400 лв.
Малкото е било на антибиотик – необратимо! Значи трябва да вземеш пробиотик – и ти, и то (защо не и бащата), и да го пиеш до живот, за да може поне мало да компенсираш вредата. Total: 600 лв. на година – при тези цени си помислете колко години Ви се живее…
Слагаш му ваксина! Тук положението е кауза пердута – т.е. няма верен отговор. Ако му слагаш ваксини то със сигурност изпитваш страх и вина и винаги се намира някой благ човек, който невинно да ти сподели история, че ваксините водят до трайни увреждания – парализи, парези или аутизъм. И той лично има дете на приятели, което е сполетяно от това. Ако пък не му ги слагаш си под ударите на всички лекари, които ти показват картинки на болни от тетанус, деца в камери за изкуствено дишане и други ужасии. И клетата майка е между чука и наковалнята и се моли чукът да е брадва, за да може поне да се свърши цялата тази мъка веднъж завинаги.
Странно е как интелигентни жени започват да се колебаят до безизходица за всякакви неща – от какво да му дам да яде, до дали да ходи на ясла или да продължа ли да отлагам антибиотика, дали да го ваксинирам. Втълпено ни е, че за детето трябва да се прави най-доброто. То не трябва да плаче, по възможност да не скучае и за минута, да се храни с био храна, гледана от обичливи и трудолюбиви ръце и наречена за здраве, да живее в изрядно почистена и дезинфектирана къща, разбира се подържана с екологични препарати. И т.н. неща. Някои, от които, не са ни по силите. Други – по възможностите. Трети не съвпадат с разбиранията ни.
Всъщност майката трябва да бъде не перфектна, а само достатъчно добра. И щастлива като човек. Това е. Перфекционизмът в майчинството е капан, в който се крият неврози и тонове чувство за вина и в крайна сметка голяма доза нещастие. Което неутрализира всичките добре изгладени дрехи, био храни и блестящи от чистота домове. Защото, спомнете си, че най-важното за детето е да расте в спокойна и здравословна среда на щастливи родители. Всичко друго е на заден план. И винаги имайте предвид, че много по-големи са негативните последствия от свръхопеката, отколкото от неглижирането – когато, разбира се, то не е тотално.