Майчински инстинкт или просто страх

Защо след като станем майки започват едни безкрайни тревоги. Какво като детето се разболее? Нима не ни се е случвало десетки, че даже стотици пъти да имаме хрема, грип, разстройство и какво ли още не?! Защо, когато опре до детето всяко нещо е на живот и смърт и съзнанието ни започва да чертае някакви много ужасни и често фатални сценарии и картини. Вижте, природата ни е създала така, че да оцеляваме. Имайте й малко вяра.

„Страхът си е страх и колкото и да е силен, той не е предчувствие“ 1naum.com

Дори, когато всичко е наред, пак се прокрадват хиляди опасения и терзания.

Няма майка, която всеки път щом стане въпрос за инцидент или болест, да не започва трескаво да чука на дърво, да реди предпазни думи и да потръпва от ужас, защото точно в този момент си представя какво би станало, ако нейното дете бъде сполетяно от нещо подобно. Неслучайно народът е казал: Да не те стига това, което майки ти ти мисли.

Понякога да знаеш, че не си сам в тревогата е утешително. Всяка майка си е представяла как с детето й се случва нещо ужасно. Най-често фатално.

Аз ще кажа това, което всички си мислим и не можем да изречем. Страх ме, че синът ми може да умре! Ужасена съм от идеята, че мога да загубя детето си. Ще добавя и история. От малка се заглеждам по некролози. Винаги съм ги четяла по спирки или където са залепени. Предполагам, че това им е смисълът. Освен това изпитвам едно особено чувство, всеки път, когато мина покрай гробище. Вероятно не само аз се чувствам така. Все пак това не е просто парк с паметници. Е, след като станах майка нещата така се изостриха, че всеки път, когато видя некролог изпитвам ужас, че нещо страшно може да се случи. Знаете какво… И всеки път се притеснявам, че може би е предупреждение. Майчина интуиция?!?

Явно с раждането на детето се появява и Едно наум. Което понякога се изразява в парализиращ страх, друг път в прекалена предвидливост, трети път в безкрайно колебание, четвърти – в усещане, че все пак може и още да се направи или неговата непродуктивна разновидност – можеШЕ да стане и другояче. Не го бъркайте с интуиция. Страхът си е страх и колкото и да е силен, той не е предчувствие. Той си е просто страх.

Майката на Филип

2019-01-19T12:46:10+00:00декември 29th, 2018|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.