Защо майките се държат като на състезание когато стане въпрос за детето им. Всяка гледа малко презрително другите майки и смята, че те не са толкова добри и ако понякога се почувства застрашена в първенството си, се втурва с всички сили на въртележката, за да доказва колко може всъщност. Едни деца лазят още от утробата, други се изправят на 3-месечна възраст, казват мама и рецитират „На прощаване“ още преди годинка. Няма връзка… Всеки дава според възможностите си. Не можеш да дадеш нещо, което нямаш. Едни дават по-добра храна, други по-добро внимание, трети – по-добри социални условия, четвърти по-добра образователна среда, пети – отлична хигиена и т.н. Ако мислиш, че даваш всичко – значи си щастлив като глупакът, който не знае колко много не знае всъщност. За всяка майка важното е различно. За едни е двигателното развитие, за други – хигиената, за трети – здравето, за четвърти – чистият въздух, за пети – закаляването, за шести – игрите с другите, за седми – режимът. А всички те имат пресечна точка, в която трябва да изберем едното за сметка на другото. И да пуснем едната диня на земята. По възможност решително и без колебание в правотата си. Опитите да насилим себе си и детето, за да му дадем това, което някой някъде е написал за правилно, водят до по-лошо. Изнервят и потискат, а резултатите обикновено са със знак минус.
Нека слезем бавно от въртележката и да не се опитваме да се надбягваме с другите. Защото в крайна сметка въртележката ни върти в кръг. В който на моменти сме най-отпред, а в други – най-отзад.