Нечия майка

Кога преставаш да бъдеш ти самия и се превръщаш в нечия майка? Как се случва тази трансформация и доколко необратимо предишното ти Аз е загубено? Трябва ли да се борим да го запазим или е по-разумно да се примирим с новата си роля.

Всеки влиза с различна скорост в родителството и от това зависи степента на навлизане. Аз, за добро или за лошо, влязох с 200. Синът ми беше на 8 дни, когато се наложи да влезем в болница едва два дни след като ни бяха изписали. Всеки път, когато ходех до интензивния сектор да го виждам и да го храня, казвах на сестрите, че идва Майката на Филип. Това ми се случваше десетки пъти на денонощие и изминавайки пътя от едното отделение до другото се замислях за това колко е страшно, когато вече не си само ти. Май тогава така свикнах да съм първо Майката на Филип и после аз самата, че след това трябваше да положа големи усилия, за да се върна там където бях. И колкото и да се опитвах не беше същото. Сега съм различна. По-силна, по-смела, по-уверена. Каквато е всяка майка.  

Майката на Филип

 

2019-01-13T19:01:03+00:00януари 4th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.