Често се случва децата да не искат да делят. Храната, играчките, вещите си. А споделянето е в основата на изграждането на отношения. В този смисъл подаването е една от най-съществените игри, в които малкото се научава, че трябва да хвърля топката и след това да очаква да му бъде подадена обратно. Точно както е в диалогът. Говориш и след това мълчиш и слушаш.
За да се научат да споделят децата трябва да имат подобен опит. Да са виждали и да са участвали в делене. За тази цел съществена роля има родителят. Още от най-ранна възраст е добре да се дават уроци по делене на малкото. Например с храната. Независимо какво се похапва е добре то да бъде разделено. Чупите от бисквитата (ябълката, пицата, всичко, което малкото консумира) и давате едната част на детето, а другата отива при Вас, при таткото или при който е в помещението. Що се отнася до играчките, винаги е по-градивно да се измислят игри с тях. Особено, когато децата са повече. Ако е колело – всеки да направи по едно кръгче. Ако е кукла – да помислим за сюжет с нея. Очакването на родителя, че детето ще се занимава само с играчките си в повечето случаи е нереалистично и в това се корени затрупването с вещи. Което пък дава погрешно послание, че именно те са важни и трябва да се определи собствеността им.
Разбира се, има естествени кризи на растежа, обичайно около втората година, когато деленето става почти невъзможна мисия. С повече търпение и постоянни обяснения и това отминава.
Милица Соколов, ерготерапевт