Характер или възпитание

Често приемаме, че определени качества или поведенчески форми у нашето дете са предопределени от съдбата. Казваме: „То си е такова от малко…“ или „Същото е (инат е, своенравно е) като …“. Формираното действително носи своята предопределеност (наследственост, определени непредотвратими събития и т.н.).

Добре е обаче да знаем, че поведението в голямата си част е обусловено, т.е. определени качества и модели могат да бъдат променяни, избегнати, други да бъдат толерирани и развивани. С други думи, това е процес със собствено развитие. Семейсвото създава и определя условията, в които ще бъдат разгърнати както физическите, така и емоционалните и познавателните способности на детето. В този ред на мисли, адекватната и навременна помощ за родителите е най-добрата помощ за детето.

Искаме то да расте щастливо, успяващо, справящо се и удовлетворено и всичко това зависи от начина, по който общуваме с него, от най-ранната му възраст. „Между начина как едно дете е хранено, слагано да спи, усмирявано, научено да се владее, милвано, наказвано, окуражавано и окончателното му оформяне като възрастен, е налице много фина, но ясна зависимост.” Е.Н.Ериксон

Невена Божилова, психолог

2019-01-30T19:59:10+00:00февруари 2nd, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.