5-годишно удря и отговаря на родителите си

Здравейте, имам проблем със сина ми, който е на 5 години. От няколко месеца не може да се разберем, постоянно отговаря на мен и на баща си, изпада в истерии, които не приключват, докато не му дам това, което иска. Позволява си да удря, което до сега не се е случвало, прибвахме с добро, но не се получи. Не спирам да му обяснявам, че така не е хубаво, най-много ме притесняват състоянията, в които изпада. Много озлобен го виждам, като се ядоса и то за нещо малко. Откакто се роди второто ми дете имаше момен на ревност, но само в началото и тя не беше насочена към бебето, а към баща му и мен. Не сме си позволявали да го удряме, няколко пъти е ял шамари по дупето. Живем във фамилна къща със свекърва ми и свекър ми, които по принцип не се бъркат във възпитанието на детето, но все пак са баба и дядо, разрешават повече неща от нас, когато слезе долу при тях. Притеснявам се дали не изживява нещо вътрешно като гледа, че кърмя брат му, но аз му обяснявам че и той е бил така кърмен като него и по същия начин е гледан като брат му. Грешката в нас ли е като родители, може ли да е защото сме се карали с баща му няколко пъти на висок тон пред него? Благодаря Яи!


Изложила сте доста точно това, което се случва, поради което мога да предложа някои насоки, в които да мислите.

Правилата спрямо децата се налагат от авторитетна фигура, която обикновено трябва да е бащата. Майката трудно изпълнява тази роля, а и не е нужно. Поведението на сина Ви е директна провокация към бащиния авторитет – не е съзнателно, имайте предвид, не е умишлено, нито е инат. Щом едно дете има толкова големи трудности да спазва правила, значи има потребност именно от правила! И ако не ги въвеждате, то ще става още по-буйно. Има обаче едно голямо НО. Бащата не може да наложи авторитета си, ако майката не го търси в тази му роля. Нужно е да намерите начин да обсъдите с партньора си къде и в какво Ви е трудно – и на двамата – и да се опитате да уеднаквите правилата спрямо детето. Може да са три неща, но да са категорични! Едно от тях задължително е „Нямаш право да се отнасяш така с майка си!“ – казано от баща му, не от Вас. Така синът Ви ще види, че сте единни.

Да въведете правила не значи просто да ги кажете. А да изисквате спазването им! Понеже споменавате на два пъти, че сте опитвали с добро, бих Ви попитала – виждала ли сте дете (та дори и възрастен), което да се съгласи да си лиши от някакво лично удоволствие или облага, защото видите ли – има правила? Малко или много вкарването в света на хората, в света на правилата, е неприятен процес. Нито на Вашето дете му харесва, нито на който и да е, но трябва да се случи! Опитвам се да кажа, че понякога само с добро не става. Не е нужно да има физическа принуда – но санкции трябва да има. Варианти има много – изолация, „за да помисли“, да седне на столче 5 минутки, отнемане на някаква привилегия, това е Ваше решение. Но трябва да покажете, че поведението му е недопустимо, и ако не направи промяна – ще има последствия. И да сте много упорити, защото детето ще се бунтува в началото.

Ревност спрямо малкото братче несъмнено има и Вие сте я усетили, просто във Вашия случай тя е насочена към родителската двойка, а не към бебето. Отново – детето Ви без да го прави умишлено, провокира Вас, РОДИТЕЛИТЕ. Което според мен означава, че той сам вижда, че с баща му имате противоречия и знае, че може да Ви манипулира, за да постигне каквото е решил, а не каквото искате от него. Тук, разбира се, влияе и наличието на баба и дядо, но ако с партньора си сте обединени, можете да неутрализирате и тяхното влияние – категорично.

Последно, извинете че така подробно стана. Някои родители на дечица, които са по-буйни, признават, че се страхуват да не „пречупят“ детето, да не го насилват като изискват от него да спазва правила. Ако хващате в себе си такава тенденция – повече вреди на детската психика нанася именно липсата на правила, а не тяхното наличие! Всъщност поведението, което описвате, е именно на дете, което казва: „Моля Ви, сложете ме на мястото ми, защото ми е трудно!“

Желая Ви успех!

Елена Мечева, психолог

2020-05-04T14:09:54+00:00май 4th, 2020|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.