Баби и дядовци – начин на употреба

Въпросът, който ме тормози е свързан с бабите и дядовците. Имаме детенце на почти 2 години и тъй като и двамата с мъжа ми работим, се налага често да използваме помощта им. Но с нея често идват и куп съвети, които бих нарекла непоискани. За това как да го храним, как да го обличаме, по-скоро навличаме, как да го възпитаваме и т.н. Това горе-долу го преживяваме (или поне аз), но има и още. От друга страна е и фактът, че те не изпълняват нашите правила… като например това, че след вечеря не се яде десерт, ляга се в определено време и т.н. Много ме изнервя и това, че разрешават забранени от нас храни и дейности и това, освен че подрива правилата, които и без друго е трудно да налагаме, а и излиза, че ние сме лошите и детето сякаш започва да предпочита тях. Дайте ми някакъв съвет, моля Ви!


Действително въпросът, който поставяте, е проблем на много родители в нашата страна по редица културални, икономически и дори исторически фактори. От една страна бабата и дядото се държат като възрастни, които искат да Ви научат как да се справите с новото в живота (в случая – детето), като Ви предадат вярванията от своето време, а от друга страна се държат като деца, които отказват сами да спазват правилата на възпитателния процес, камо ли да ги наложат на някой друг. Комбинация, която може да възроди много нерешени междупоколенчески въпроси.

Познавайки своите родители или тези на съпруга Ви, Вие най-добре може да прецените дали има смисъл да поемете по пътя на разговорите с тях. Ако смятате, че те ще чуят аргументите Ви, тогава говорете. Имайте предвид, че това ще бъде процес с неясна продължителност и резултат. В ситуацията, която описвате, един разговор едва ли ще е достатъчен. Вероятно ще трябва да се запасите с търпение и да започнете целенасочени диалози по отношение на това, че в крайна сметка Вие сте родителите и знаете кое е най-добро за Вашето дете и че поведението им подронва авторитета Ви и всъщност е един вид саботаж, което не е добре за самото дете. Понякога „диалозите“ може да приличат повече на сражения, в които ще трябва буквално да извоювате мотото, че на Вашата територия се спазват Вашите правила. Възможно е те да проявят разбиране и да се вслушат в думите Ви или да се „фръцнат“ обидени и чакащи извинения.

Ето защо в такива ситуации най-мъдрото решение е да потърсите външна помощ (детегледачка), ако имате възможност да си позволите това финансово или да промените работните си графици така, че единият родител да е винаги вкъщи. В този случай детето ще вижда бабата и дядото по-рядко, а и на практика ще бъде на гости или те ще са само на гости, което е различно от това да са в позицията на родители. Тогава дори да се държат по описания от Вас начин, то ще е за по-кратък период от време. Детето постепенно свиква с разликите в двете среди и обикновено няма проблем да настрои поведението си – „при баба и дядо може това, но при мама и татко – не“.

Досега не е измислен съвет, който да промени ситуацията като с магическа пръчка – хем да се възползвате от услугите на бабата и дядото, хем те да започнат изведнъж да се държат както искате Вие. Важно е да си дадете сметка, че каквото и да избере, то ще има последствия и ще е хубаво да имате предварително готов план за действие.

Положителното в ситуацията е, че с таткото сте на едно мнение по въпросите на възпитанието и можете да се подкрепите в избора на поведение занапред и в отстояването на важните за израстването на детето Ви неща.

Димитрина Младенова, клиничен психолог,

практикуваща към Детско развитие www.detskorazvitie.com

2019-03-17T21:28:47+00:00март 18th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.