Това би значело да прави нещо, което по право не му е отредено. А това не е така. Защото децата, къщата, семейството… те са точно толкова мъжка работа, колкото са и женска. Затова за създаването на едно дете има нужда от двама. За отглеждането му – също. Не може задълженията да се разпределят на: Работа – за бащата, а Всичко останало – за майката. Това просто не е честно.
Да се грижиш за едно дете означава концентрация, мобилизация и никакво време за теб самия. Включително за покриването на елементарни нужди. Като да отидеш до тоалетната. Сам. Да се изкъпеш. Сам. Да изпиеш сутрешното си кафе. Сутринта. И т.н. Това не просто изтощава – това съсипва. Липсата на свободна минута, на регламентирано време, на малко внимание – всичко това трансформира онова мило момиче, в което се влюбихте, в истерична и невротична жена, която е докарана до предела и която не можете да познаете.
Говорим за майката, защото най-често тя гледа децата, но това е абсолютно валидно и за бащата, ако той е поел тази задача. Всеки на това място е в риск. Затова е нужно време, в което човек да не бъде зает със задължения около децата и дома. Защото това увлича и в един момент – повлича. А един човек, който системно не се грижи за себе си, не спи и се лишава от елементарни нужди, не след дълго изпада в депресия и/или се променя драстично. И негативите са върху децата и върху цялото семейство. Защото няма как да дадеш нещо, което нямаш. Няма как да приемаш с усмивка и чувство за хумор трудностите, защото просто вече нямаш сили и „очи“ за смешната и весела страна на нещата. Не можеш небрежно да „махнеш с ръка“, че детето не е спало следобед, защото това време ти е жизнено необходимо. Ти разчиташ на него и липсата му те кара да се чувстваш още по-ощетен. Не може да си докаран до ръба на възможностите и да имаш ресурс за друго освен за оцеляване. Което за извънредни обстоятелства е допустимо, но за постоянно е немислимо.
Да отгледаш дете е голямо изпитание. Ако си сам. Тогава да видиш радостта е трудно. И всичко се превръща в борба за оцеляване. На ежедневно ниво. Всеки ден. Но, когато има партньор, той е редно да не е фиктивен. А истински. Който се включва и не помага, а върши всичко, което може, за да помогне и да допринесе. И подкрепя половинката си. Без да се скатава. За да оцелеят всички. Защото партньорството е да си помагаме, а не да се делим и да се изравняваме…
Можете да видите видеата с:
Валентин Стоилов на тема „Ролята на бащата“:
https://www.facebook.com/527735754409014/videos/240025781107571
Анастасия Грозева, на тема „Двойката след детето“:
https://www.facebook.com/527735754409014/videos/1250005018789078
Елена Дражева на тема “Майки пред бърнаут”: