Наличието на брат и(ли) сестра е добра възможност да се усвоят ценни социални умения. Едно от тях несъмнено е умението за справяне с конфликти.
- Къде е коренът на проблема? Идеята е да се намери възможност да се установи къде в същината си е проблемът. Обикновено родителят се намесва като съдия между децата и се опитва да вземе мерки бързо и категорично. Това е краткосрочна мярка и като такава може да има само краткосрочен ефект. Винаги в поведението на децата, включително в ситуациите на конфликт, има конкретен модел, който се повтаря. Това е към което трябва да се стремите – да установите кое е общото във всеки от случаите и да работите върху него. Дори и споровете за играчки могат след по-задълбочен поглед да разкрият модели на поведение на децата, които не само им носят проблеми със сиблингите, но със сигурност ще се пренесат и в социума извън семейството. В този смисъл идентифицирането им допринася за ранното им отработване. Пример: в ситуации на конфликт малкото дете започва да плаче и да обяснява, че кака не дава играчките си и ги крие. Обикновено родителите настояват пред по-голямото дете да бъде по-отстъпчиво и се карат, ако не споделя. След някакво време се оказва, че малкото дете, освен че трудно намира с какво да играе и гледа кака (съответно все иска нейните играчки), но дори не пита може ли да играе, а просто по свое усмотрение дърпа грубо от ръцете на сестра си. Установяването на тази закономерност може да се отработи: да се намали натиска върху голямото дете, да се обяснят правилата на малкото (не може всеки път да взимаш чуждите неща, не може да взимаш без да питаш), както и да се окуражи малкото дете да бъде по-самостоятелно.
- Отделяйте време да отбележите и добрите поведения. Със сигурност ще има случаи, в които децата съвсем сами, без Вашата намеса, намират начин да играят заедно, без да се карат. Това са ситуации, в които можете да ги окуражите, че са на прав път. Още повече, че когато са под афект те често използват думи като „Той (тя) винаги прави еди-какво си…“, а когато в предишен момент се отбелязали позитивното отношение, вече можете да се позовете на него.
- Съставете план. Често е напълно възможно да бъде научено по-голямото дете да търси Вашата намеса преди да се е стигнало до ескалация. Това със сигурност е по-добър план, отколкото да реагира емоционално и веднага да отвърне на по-малкото си братче или сестриче, ако последното е взело играчка или го е ударило. Или пък ако има желание да разваля постройките на батко си (кака си) да научите голямото да се занимава с това насаме – в другата стая или докато малкото спи, например; или да строите нещо за разваляне специално за малкото дете. Важно е все пак да има разбиране у децата, че не е нужно за най-малкото неразбирателство да тичат при Вас, но това е задължително при проява на насилие.
При спорове, в които е възможно (мястото в колата, избор на площадка) – редувайте датите. При желание да се играе с конкретна играчка – ползвайте таймер и засичайте еднакво време за децата. Важно е също децата да имат специални права върху определени от тях няколко играчки. Ако те са любими не е нужно да се настоява да бъдат споделяни.
- Ако все пак има играчка, около която възникват силни спорове, то не е проблем да я вземете, с уговорката, че е за кратко. Връщайки я на децата след няколко минути проследете дали интеракцията помежду им се подобрява. Това е, което ще окаже роля – вторият опит, чрез който да покажат, че имат желание да намеря по-добро решение как да играят.
- Забравете „честно“! Това е обикновено най-зловещият жокер, с който децата привикват на помощ родителите си. Проблемът на тази постановка е, че в живота нищо не е честно на 100% и не може да бъде винаги поравно. Това е ценен урок, който може да бъде научен още в ранна възраст, въпреки нежеланието на някои родители да го преподадат. Правилата е нужно да се обясняват, защото иначе ще изглеждат в очите на децата като родителски своеволия – но дотам. Обяснено ли е веднъж, това е напълно достатъчно и не е нужно родителят да се оправдава защо правилото е такова или друго – дори да е несправедливо в очите на детето.
Превод и адаптация: Елена Мечева, психолог