Накратко, майка съм на две деца. Преди и след раждането на първото бях изключително дейна-от този тип хора, които ако не правят нещо полудяват.. Работих през цялото време на бремнноста, след като родих се възстанових бързо, започнах да инвестирам време в себе си-учех, четях, гледах детето си и бях щастлива.Чувствах се пълноценна, тъй като бях заета през повечето време.
Малко след това решихме да имаме второ дете, за да имат малка разлика и да се възползваме от позитивите на породените деца-ясла, майчинствто и т.н. Забременях отново, но тази бременност беше различна, Доста трудна за мен, съветите на лекарите бяха да лежа почти през цялото време, което беше трудно с тъкмо проходило дете. Това залежаване доведе до качване на повече килограми, непрекъснати обвинения, че не съм пълноценна за първото си дете и прочие. В крайна сметка се роди едно прекрасно и здраво бебе.
Сега, около година след раждането на второто усещам, че някъде по пътя съм се загубила. Загубих мотивацията си. Всеки път, когато се погледна в огледалото ми се плаче – знам, че 10кг ме делят от предишната ми визия и въпреки това не мога да се мотивирам да се отърва от тях. Опитах няколко пъти-не се получи и бързо се отказах. В миналото никога не бих се отказала. Искам да се върна в корпоративния свят, но нямам мотивацията да се представя и да бъда онази “акула”. Въпреки, че гледам едното си дете, тъй като другото ходи на градина имам чувството, че денят ми минава само в домакинска работа и накрая не съм допринесла с нищо семейството ми да живее по-добре. Търся съвет от майки, от странички хора, които са се чувствали по този начин и все пак са се “намерили”.

Позволявам си да се включа по темата, която споделяте с нас. Според мен е напълно разбираемо и човешко да се чувствате изтощена и загубила тонус и мотивация. Да се отглеждат породени деца е сериозно предизвикателство, което нерядко е съпроводено с кризи за семейството и майката в частност. Умората, която се натрупва след две близки по време бременности, и интензивните грижи, наложителни за отглеждането на малки деца, не са за подценяване. Това е предизвикателство както за тялото, така и за психиката. Тук естествено възниква въпросът, доколко вие сте човек, който лесно иска и приема помощ. Смея да предположа, че това не е леко за вас. Ако е така, имате още една причина да ви е тежко. Споделяте, че сте жена, която високо цени развитието и напредъка в личен, професионален и семеен план. Това сигурно прави „застояването“ у дома за второ майчинство подред още по-трудно. Една от базисните разлики на живота на майката преди и по време на майчинството е коренно различният социален кръг, в който й се налага да удовлетворява нуждите си. Това, че споделяте за трудностите и търсите изход е ценно само по себе си. Наистина свързването с други хора, преминали през сходни житейски препятствия обичайно помага на човек да не се чувства сам и да си осигури известна подкрепа. Всяка житейска криза е и възможност за промяна. Изходите са индивидуални за всеки, който ги търси. Все пак, структурирането на балансиран дневен режим, включващ почивка, удоволствия и пълноценни социални свързвания, заедно с получаването на помощ от друг човек, обикновено помагат. Намерят ли се лични опорни точки, промяната към по-добро става възможна.

Полина Гиргинова, семеен консултант и психотерапевт