Здравейте, преди да родя, когато посещах приятели с дете ми се случваше да ми казват, че трябва да ръкопляскам за всичко, което направи детето. Сега като родител осъзнавам, че рядко го правя, но по много други различни начини изразявам радостта си, че е успяла да се справи с нещо. Това ме накара да се замисля, дали греша и си задавам въпроса:
„Трябва ли да ръкопляскам всеки път за поощрение, когато е направило нещо детето, защото се получав едно непрекъснато ръкопляскане, което малко губи своя смисъл така си мисля? Заменя ли веселия тон, усмивката ни, емоцият която показва лицето ни, прегръдката, целувката и всичко в знак на радост, че е постигнало нещо детето, което до сега не е? Изобщо лошо ли е, ако не се ръкопляска, а по друг начин показваме емоцията си?“
Вие ръкопляскате ли всеки път, когато детето ви направи нещо? Бих искала да чуя мнението и на други майки и ако има и професионалист ще съм благодарна. 🙂

Тъй като попитахте за професионално мнение, ето и моето скромно такова. Чудни коментари има и преди моя, аз само ще гледам да допълня. Изобщо, ама изобщо не е нужно да правите каквото и да е по чужд съвет. Правете онова, което за Вас е важно като майка – поощрение може да се изрази по 1001 начина, а Вашият, лично Ваш и автентичен, ще бъде най-важен и за детенцето Ви и ще го радва най-много от всички други, за които е нужно да се замислите, преди да реализирате. Така че, поощрявайте както Ви харесва! 🙂 И другото, по-важно според мен. Изобщо не е нужно и да поощрявате за всичко. Да, безспорно детето трябва да бъде окуражавано, да бъде хвалено когато е постигнало нещо, но ако с този маниер се прекали, то започва да очаква подобно поведение към себе си винаги и от всички – дори в случаи, в които не е направило кой знае какво. Подобно нереалистично очакване, несъзнателно поддържано от родителите, може да катастрофира тежко в кръга извън семейството, особено когато се влезе в среда от връстници. Тогава детето първо ще се учуди, че не всички реагират с ентусиазма на мама и тати, а на втори план – ще се фрустрира и потисне. Тъй че, умерено. По-важното е наистина да се подкрепи детето в това, че успехите трябва да се заслужат, че има и неуспехи понякога, но важното е да се опитва, да не се отчайва, да упорства. Неговото вродено любопитство и откривателски дух ще свършат много повече работа от едно външно и понякога пресилено окуражаване със и без повод. Така че следвайте собствените си усещания, няма да сгрешите.

Елена Мечева, психолог и психотерапевт