Пост от групата на 1 наум
Здравейте! Днес трябваше да ни е първият ден на ясла. Дъщеря ми е на две години и половина. Бих казала, че е доста чувствителна, предпазлива и страхлива. Играе с други деца и се отделя от мен, но на ново място и с нови хора й трябва време да се отпусне. Подготвяме я от доста време – книжки, ролеви игри, разкази, истории, обяснения и т. н. Вчера знаеше, че днес ще ходим и беше съгласна, показваше как ще играе там. Вечерта се събуди 3-4 пъти да яде, на тоалетна и т.н., което обикновено не се случва. Сутринта й бях приготвила два тоалета да избира. Избра си тя уж тоалет и като дойде време да се обличаме започна да плаче. “Мамо, моля те да не ходим, не на градина!” Обяснявах й, че вече е голяма и ще ходи, че там е хубаво и т. н., но тя не спираше да плаче и не можеше да се успокои. В крайна сметка отстъпих, защото не беше в състояние, в което бих я завела и оставила. Разбрахме се да се облечем и да отидем до градината с колата, за да види как отиват другите деца и че няма нищо страшно. Отидохме, като гледахме без да слизаме и тя само повтаряше: “Мамо, ние тук не слизаме, не ходим”. Казах и, че днес няма да отидем, но следващите дни ще отиде да си поиграе за малко с децата. Сега въобще не иска да започваме темата за градината. Сега се чудя как да процедирам от тук нататък.
Отговор от Nina Angarska Shishkova – майка и част от семейството на 1 наум
Здравейте! Вие познавате детето си най-добре, но ако твърди сте решили детето да посещава ясла, отстъпването не бива да се случва. Адаптацията на детето зависи до голяма степен от Вас – нито една волева игра или книжка няма да я подготви, ако когато дойде моментът и тя заплаче, вие отстъпите. Също основен фактор е как градината се представя у дома – ако Вие имаха позитивно отношение и говорите позитивно, тя ще я възприема така. Ако Вие имате притеснения и открито пред нея ги коментирате, това отново ще е среда за нейния отказ. За мен, ако родителите са работещи и детето е готово за отделяне, стъпка назад не трябва да се прави. Синът ни тръгна на същата възраст, беше готов за отделяне и доста самостоятелен за възрастта си. Адаптацията мина леко, имаше проблемни сутриник, когато казваше, че не иска, но аз бях категорична – мама е на работа и няма как да останем вкъщи. Просто и категорично. Детето е гледано да този момент без помощ и е дълго кърмено – до 2 години, съответно не се е отделяло. Родителите би следвало да задават посоката в случая. Ако обаче имате други възможности – второ малко дете, не ходите на работа, имате помощ – това може да допринесе да се колебаете дали да остане вкъщи. Пред нас такъв избор не е съществувал.
Отговор от Kris Todorova – майка и част от семейството на 1 наум
При всички случаи, ако сте твърдо решени да започнете с градината, не трябва да се отказвате. Иначе всяка сутрин програмата ще се повтаря, възможно е даже да се разнобрази. Всъщност на тази възраст детето трудно може да си представи какво точно означава да тръгне на градина, защото няма непосредствен опит, а въображението му не е достатъчно развито. Много хубава е книгата на Мириам Сежер “Малкото училище – голямото начало”. За родителите, не за детето. Всъщност децата нямат нужда от това да им обясняваме колко чудесно ще си прекарат в детската градина. Защото първите дни на раздяла изобщо няма да са чудесни за тях. По-скоро трябва да им позволим да се чувстват и тъжни, и нещастни. И да им го кажем ясно: Ти сигурно се страхуваш, тъжна си и т.н. Само тогава детето ще разбере, че ние не очакваме от него задължително да бъде щастливо и да ни направи щастливи със своето посещение в детската градина.
Отговор от Теменужка Решовска – майка и част от семейството на 1 наум
Думички като “не е страшно ” е добре да се избягват. И, за да намалите напрежението, й разкажете кое след кое следва и след кое действие вие ще отидете да я вземете. По този начин в нейната главичка ще стои усещането, че не е изоставена и че вие ще я вземете отново. Колкото по-бърза е раздялата, толкова по-лесно е и за двете ви. Не й обещавайте да я вземете първа, защото може да не успеете да изпълните обещанието си.
Отговор от Eva Holm – майка и част от семейството на 1 наум
Всеки избор носи паралелно и отговорност. Родителят трябва да прецени дали детето е способно за възрастта си да бъде натоварено с дадена отговорност. Винаги, когато едно дете се учи на самостоятелност, трябва да се мисли и в посока каква отговорност носи този избор. Изборът на тоалет носи отговорност за личния комфорт, топлина – хлад, здраве (ако ти стане студено, ок ли е да избереш джапанки през зимата) и т.н. Бях чела един много сериозен психолог – Габор Мате, който се занимава с травмата в зряла възраст. Той наблюдава хората и изучава и травмите им в детството, той също твърди, че с даването на твърде много свобода трябва да се внимава, че това носи скрита отговорност и на децата това тежи. Ние възрастните не го разбираме и сега вилнее новата мода нон стоп да се учат тодлъrи и бебета на самостоятелност и личен избор, но според мен се залита твърде много и се прекалява. Твърде многото лични избори освен това направо премахват и нуждата от родител, ако той редовно прехвърля избора върху детето.
Отговор от Vlatko Alex – баща и част от семейството на 1 наум
Просто децата след втората година осъзнават уюта на родния си дом и всяко друго място за тях е опасно – поне в детските представи. Има и още един момент – в дома детето е в среда, където реално нещата и пространствата са си негови, а в новата среда, особено след втората детска година, то разбира, че пространството, в което попада трябва да се дели с други деца. Това за малките е шокиращо. Преодолява се, но иска време. Решенията са две: Първото е детето да посещава яслената група за фиксиран брой часове през деня като се започва от два до три часа и престоя се увеличава на шест часа. В този период детето не се оставя да спи. Важно е да поговорите с педагога на яслата и да определите някои форми на общ подход на въздействие както у дома, така и в яслена среда. С времето детето ще преодолее усета за несигурност и ще привикне към новата среда. Второто е да намерите вярната форма за мотивиране на детето но с член на екипа на яслата. Това, което описвате е подход към по-голямо дете. Малките до тригодишна възраст имат доста реактивна психика, поради особеностите на развитие на нервната им система на този етап. Това изисква внимателно прилагане на система от позитивни емоционални стимули в процеса на общуване и взаимодействие с детето в новата среда. Ще е добре да предоставите на колегите една или две играчки, които детето Ви да носи в новата среда – т.е. яслената група. И най-важното – бъдете винаги усмихнати и се дръжте насърчаващо. от опит знам, че децата интуитивно се влияят от настроенията на мама и татко и тяхната тревога отключва в детето реакции, които могат да имат трудно предвидим край. искам да кажа, че личното Ви позитивно излъчване и спокойствие е от голямо значение както когато завеждате детето, така и когато го вземате. и още нещо – насърчавайте го да разказва с малко думи какво се е случило през деня, с кое дете е играло, с какво са го занимавали госпожите. Насърчавайте детския разказ с усмивка. Важно е! Ако спазвате това изискване детето сравнително бързо ще разбере, че да бъде “не у дома”, може да е интересно и дори приятно. На малко по-късен етап се поинтересувайте с кои деца детето Ви обича да играе. Запознайте се с родителите и направете опит, ако не водите децата си заедно, то поне да ги прибирате заедно от яслата, да ги оставите да поиграят още малко и тогава да потеглите към дома си. По мое наблюдение това с времето създава желание у детето за ново посещение в групата с желание да се види с новите приятели.