“Често пиша коментари в групата относно възпитанието и отглеждането на децата. Пиша този пост, защото ми е много тъжно, че все още срещам коментари, граничещи с жестокост към бебетата и децата. Да, най-вероятно неосъзната, защото всеки родител желае най-доброто за детето си и в тази връзка искам да кажа няколко важни неща.
Не твърдя, че едно дете трябва да се отглежда по книги. Редно е обаче да имаме поне обща представа за етапите на развитие и начина на разсъждаване на децата, за да можем да ги разбираме и за да правим осъзнати избори относно подхода и методите, които искаме да прилагаме в нашето семейство.
Наясно съм, че не всеки има време да чете книги и да гледа лекции по темата. Затова и тази група е толкова полезна. Защото все повече хора пишат полезни и съдържателни коментари, в които може да се намери достатъчно осъзната информация, която да накара и най-малко информирания родител да се замисли.
1. Не оставяйте бебето да плаче! И тук не говоря за единични случаи, когато сте влезнали например в тоалетната или пък за случаите, в които то е гушнато във Вас и продължава да плаче, а за осъзнато изоставяне на бебето да плаче, с извиненията “ами бебетата плачат”, “опитва се да ме манипулира”, “лигави се”. Бебетата не плачат, защото са бебета. Те плачат, защото не могат да говорят и това е единственият им начин за комуникация. Осъзнатото пренебрегване на бебешкия плач е пренебрегване на негова нужда. То има нужди, които не може да задоволи самичко и тези нужди не се свеждат единствено до храна, сън и подслон. То е човешко същество и както всички нас, понякога има нужда от внимание, от разбиране, от емпатия, от физически контакт, от игра или дори просто да поплаче на майчиното рамо, заради събраните емоции и превъзбуда, но не оставено само! Жестоко е да се оставя бебе да плаче, да се пренебрегва това, което иска да каже, чрез плача си, и да се игнорира все едно не е там. Това води до усещане в бебето, че не е желано, не е разбрано, не е обичано, че средата около него е несигурна и нуждите му не се зачитат. Постепенно то се научава, че няма смисъл да показва нуждите си и обикновено това е онзи момент, в който родителят си казва “ето, научи се, че чрез плач няма да стане на неговата”. Точно така, научило се е, че неговите нужди не са важни и няма смисъл да ги показва. За съжаление, всичко това си има последствия много напред във времето – бебето израства в една личност, която подхожда с недоверие, пренебрегва и не говори за своите нужди, изпитва несигурност и още куп травми. Тук е мястото да ви кажа и за разликата между нужда и желание.
2.НУЖДАТА на детето не е равна на ЖЕЛАНИЕТО. Ако родителят прави разлика между тези две понятия, няма опасност да разглези бебето или детето си, защото той може да задоволи нуждата, без да изпълнява желанието. Удовлетворяването на всяко желание води до разглезено и неконтролируемо дете, но задоволяването на нуждата превръща детето в една стабилна, уверена в себе си личност, която знае какво е дисциплина. Ето няколко примера, които показват разликата между нужда и желание в различните възрасти: Бебето лапа кабел, родителят го спира и го премества. Бебето започва да плаче, защото ЖЕЛАНИЕТО му е да изследва кабела, но не можем да го удовлетворим, тъй като е опасно. НУЖДАТА му е да го разберем и да му обясним защо сме постъпили така, като в бебешка възраст това става чрез пренасочване на желанието в друга посока-например прегръщам го, успокояваме го и му даваме нещо подходящо за гризане. Дете на 3 г. се тръшка в магазин за играчка. ЖЕЛАНИЕТО му е да получи тази играчка. НУЖДАТА му е родителят да прояви емпатия, да валидира гнева, който детето изпитва, да му бъде обяснено, че има право да чувства тези емоции, има право да заявява своите нужди и желания. Съответно родителят не задоволява желанието, защото не купува играчката, но задоволява нуждата. Последен пример за възрастни – Жена иска да си купи нещо много любимо за много пари (дреха, почивка в СПА хотел, кола). Мъжът казва, че няма как да стане, защото нямат толкова пари. Жената съответно чувства разочарование и гняв и започва да плаче. Ако сте на мястото на жената, как бихте искали да продължи историята? – Мъжът да Ви навика и да Ви каже каква глезла сте, как само мрънкате за глупости и сте ненаситна, да Ви изпрати в другата стая да си ревете, колкото искате или да Ви прегърне и да Ви потвърди, че наистина е супер неприятно и дразнещо да нямате пари за любимите неща.
Замислете се, не е честно да искаме от невръстните деца да си контролират емоциите, че даже и да ги шамарим и наказваме за това, че са дръзнали да изпитат гняв или тъга. Дори ние като възрастни трудно успяваме да се контролираме в определени ситуации, а зад гърба си имаме тонове информация и житейски опит. Редно е да ги подкрепяме в ситуация на фрустрация, а след това в една спокойна среда да им обясним как могат да контролират правилно емоциите си и да заявяват желанията си по ясен и приемлив начин. И всичко това е дълъг процес на обучение, повторения, прощаване на грешките и търпение.
3.Темата за границите. Няма значение докъде се простират и какви са Вашите граници. Има значение обаче как се поставят. В бебешка възраст границите се поставят предимно чрез обезопасена среда и разсейване на бебето, пренасочване на действието му. Защото бебето е изследовател. Единственото му желание е да учи и пробва. Затова границите, които родителят поставя, не трябва да ограничават неговата изследователска дейност, а просто да го предпазват от нещата, от които то още не може да се пази. В ранната и предучилищна възраст поставянето на граници трябва да е емпатийно. Тоест не просто сухото “не може, защото така казвам”, а с валидиране на емоциите и обяснение защо е нужна тази граница. Детето има право да знае защо едно нещо му се забранява и има право да заяви своето несъгласие.
Всички тези неща са много трудни за прилагане на практика, но многото опити и повторения водят до изграждане на навик. И ако в началото Ви се струва, че звучите фалшиво, валидирайки някоя емоция на детето, то в даден момент започва да се превръща в част от ежедневието и да Ви идва отвътре. Особено когато започнат да идват резултати и детето Ви покаже, че наистина има смисъл от всичкото това усилие.”
Теодора Паунова, лекар, майка и човек с призвание да помага