Живеем в свят, в който има от всичко и по много. Това се явява и един от основните проблеми пред съвременния родител. Кога да сложи граница на желанията на детето. Дали да слага изобщо? Краткият и категоричен отговор е: „Абсолютно да!“. Всъщност когато пожелае играчка в големия процент от случаите детето няма нужда от нея; това родителите разбират прекрасно, проследявайки интереса, който след това детето ще прояви към закупената играчка. Странно е тогава защо, при положение че са наясно, че детето ще загуби интерес точно след един час, повечето родители трудно отказват. Ето аргументи, върху които да помислите:
1. Децата нямат никакво усещане за ценността (в пари, материалната) на играчката, освен ценността, която сами й придават. Скъпата играчка в никакъв случай не значи добра, интересна или потребна за детето. Но с порастването и с появата на разбиране за ценността на парите, има риск детето вече да иска неща просто защото са скъпи, заради идеята, че скъпото непременно значи по-добро.
2. Кой има нужда от хубавата играчка – детето или аз? О, да! Често именно тук е мотивацията на родителя да купи онова, което детето поиска. Защото сме расли във време, в което нямаше… и знаем какво значи да искаш нещо, но да не можеш да го имаш. Огромната разлика между нас и децата ни е в това, че те имат. Даже повече от необходимото. А излишъкът не учи на нищо.
3. В отказа има едно изключително ценно послание: „Не можеш да получаваш всичко, което ту хрумне!“. Такъв е светът, в който живеем и колкото по-рано детето научи този урок, толкова по-лесно ще се справя с предизвикателствата занапред.
4. Излишъкът и изобилието правят мозъка мързелив и пасивен. Тук е важно да се намери баланс, защото разбира се, децата имат нужда от разнообразни предмети и материали, чрез които да опознават света. Със сигурност обаче нямат нужда от десетки играчки за това. Нещо най-обикновено може да ги заинтригува далеч повече. Скучаенето провокира мозъка да ИЗМИСЛИ какво да прави. В резултат се развива и креативността, детето се учи буквално да създава „от нищо нещо“ .
5. Единственият сигурен начин детето (или който и да е човек всъщност) да се мотивира да прави каквото и да е, да полага усилия, да се стреми да постига целите си… е да усеща, че нещо му липсва. Презадоволяването лишава децата от това. А после се чудим защо не искат да учат в училище, да четат, да се трудят.

Елена Мечева, психолог