“Може би причината поради която тийнейджърите изолират себе си, когато са претоварени, вместо да дойдат при нас със своите проблеми, е, че точно тогава, когато са били малки деца, ние сме изолирали тях в моментите когато са били претоварени, вместо да им помогнем в разрешаването на проблемите.
Когато нашите деца са малки, те се опитват да ръководят емоциите си, те не могат да изразят това, което чувстват. Те имат гневни избухвания, те хвърлят предмети, те имат сривове, те крещят и хленчат. Това е техният начин на комуникация с нас. Те се нуждаят от помощ, за да организират, осмислят и изразят техните чувства по здравословен начин. А обществото ни казва, че трябва да ги наказваме за всичко това, което те правят. Да ги изпратим в тяхната стая, да им дадем време за осмисляне на действията, дори да ги нашляпаме.
И по този начин ние ги учим и тренираме да не изразяват емоциите си. “Не хленчи, не спори. Твоите емоции са грешни. Тихо. Мълчи.”
И някак неусетно те спират да изразяват своите емоции, защото ние повтаряме това отново и отново, и отново. За толкова дълго време ние ги оставяме да се справят с това сами. Сами в своите стаи, на своя стол, в своя ъгъл.
И когато те станат тийнейджъри ние очакваме те да се чувстват сигурни и защитени, споделяйки за проблемите си с нас. Очакваме вече да знаят “какво е ок да правят”.
Но те са подсъзнателно окабелени да мислят обратното, защото по този начин са израснали.
Дайте разрешение на своето дете да чувства! Дайте им възможност да знаят, че техните емоции са важни, а Вас Ви интересуват, независимо колко малки са децата Ви. И бъдете сигурни, че те знаят, че са чути. Защото Вие сте тяхното защитено пространство. ”
Николета Николова, психолог и монтесори преподавател