Здравейте! Синът ми, който навършва 3г.този месец, е много срамежлив. Когато му заговори непознат или малко познат човек, веднага навежда главата, дори го избива на лека агресия, като започва да използва изрази като ,,Не ми говори!“ или прави всичко напук каквото му кажат. Когато е сред непознати деца,също не се престрашава да се впусне в игра с тях, а предпочита да наблюдава отстрани. От яслата винаги казват, че всичко е наред, а когато днес бях по настоятелна да ми обяснят за поведението му, ми заявиха, че просто повечко тъжал за мама и имал някакво столче (на което явно си тъжи за мама), но иначе се заигравал с децата.

Няма проблем да общува с роднини, въпреки че не ги вижда често. С наши близки приятели и техните деца също след известен период на адаптация се заиграва.

Като цяло е много бъбрив, любознателен, помни много песнички, говори безпроблемно, брои. Искам да кажа, че умственото му развитие ми се вижда много добро. Искам съвет, какво мога да направя, за да преодолее този страх или стеснителност към околните хора.


Здравейте! Срамежливостта е съвкупност от емоции, сред които страх, любопитство, интерес, тревожност, превъзбуда. Появява се, когато детето е поставено пред нова социална ситуация и трябва да се справи с предизвикателствата, които носи тя. Приема се като адаптивен механизъм или част от темперамента на човека. Това може да играе и ролята на защитна функция, чрез която детето си набавя време, докато намери начин да се отпусне и да се слее с обкражаващата го среда. Добрата новина е, че това се преодолява с трупането на опит.

Според психолози – начинът на общуване и създаването на приятелства се учи както всички останали умения – пълзене, вървене, хранене, и т.н. Можете да правите няколко упражнения под формата на игра.

Едно от тях е да го учите да ви гледа в очите. Не просто да ви погледне веднъж, а да направите така, че да ви гледа продължително, както и вие него. Има такава терапия, която се практикува между възрастни и между деца. Позитивите й са много, но за малките работи най-вече върху способността им да се отпускат пред непознати. Да стоят уверено. Отнема време, но вие имате такова. Детето ви е малко и възможностите са много. Правете това упражнение всеки ден. Ще намирате промени постоянно.

Друго, което може да правите е да говорите за дадено място, събитие, компания, преди да сте стигнали там. Подгответе го. Това също помага на детето да е спокойно, защото вече знае и не се налага да се справя с дадена ситуация на място. Вероятно го правите вече, вероятно говорите и обяснявате и все пак за нас възрастните е нещо нормално да попаднем в нова среда – и то не за всички, а за малките всяко ново нещо изисква време да се преработи и приеме за норма.

Вие казвате, че сред роднини и близки приятели детето е спокойно и общително – ето го отговорът. Явно просто има нужда да познава ситуацията, в която е. В това няма нищо необичайно – много от нас сме така, а сме минали отдавна детската възраст.

Учете го да говори свободно за чувствата си. Но ще трябва и вие да разказвате за своите. Как сте прекарали деня, какво ви е ядосало (изразете яда с мимика), какво ви е зарадвало (усмихнете се), какво – натъжило (сведете тъжно очи). А сега е негов ред да сподели. Подкрепяйте разказа му с жестове. Кимайте озадачено или утвърдително. Смейте се. Съучаствайте. Щом детето свърши да ви разказва, попитайте го как се чувства, след като сте си поговорили. Така то ще започне да оценява разликата в състоянията си.

Също както и ние възрастните, децата са уникални – всяка една крачка се прави, когато детето е готово. Понякога им трябва малко време, а понякога се изстрелват стремглаво нагоре, дори се чудим кога се е случило това.

И последно – способността да наблюдаваш е вече на изчезване. Това е умение, което детето притежава, много по-ценно от това да скача на батут. Много е възможно това умение да му е създало асоциация за комфот и защитеност. Възможно е там да се чувства добре – чрез наблюдение децата учат страшно много.

Ако имате нужда да се срещнете със специалист, потърсете някой, който наистина обожава децата, и им помага да развият потенциала си. Някой който не поставя етикети. Някой, при който детето се чувства добре. Нека да е приятно преживяване, а не задължаващо такова. Ние оставаме на разположение. Успех!

 

Кристина Бомбева от 1 наум