Пост от групата на 1 наум:

Здравейте! Моля за съвет как да отуча сина си (който е на 3г и половина) да говори лошите думи, които е научил. Всеки път, когато не стане на неговата, започва да ни обижда с “глупак”, “малоумник такъв” или “келеш”. Пробвах с говорене и обясняване, че това са лоши думи, че ни обижда, че ни прави тъжни. Пробвах също с наказание, заплашвах с люта чушка, пробвах да му се скарам и да повиша тон. Нищо няма ефект.
Признавам си, че по време на шофиране се е случвало да чува изблици на гняв от наша страна, но се стремим вкъщи да не употребяваме такава реч.

Отговор от Assya Stancheva – майка и част от сърцето на 1 наум

Конкретно в частта с обидите към вас, когато не стане на неговата, съм чела и за друг подход. Тези обиди са израз на гняв / безсилие / разочарование и т.н. Затова съветите са да му дадете думи за тези емоции: “Разбирам, че си ядосан, защото… (назовавате конкретната ситуация). Проблемът е, че думите, които ползваш, ме нараняват. Следващия път ми кажи Мамо, ядосан съм.” Ако просто ги повтаря, за да предизвика реакция, по-добре игнорирайте.

Отговор от Iliyana Stoeva – майка и част от сърцето на 1 наум

По принцип с игнориране. Колкото повече внимание получават за лошото си поведение, толкова повече ще го използват.
Следващият път, когато каже някоя лоша дума, кажете така “Тези думи не са хубави” и толкова. Може даже да смените темата, но трябва да опитате да запазите спокойствие, все едно нищо не се е случило. Тъй като, вече синът Ви има опит с вниманието от преди, в началото ще му е странна различната ви реакция и ще се опита да ви провокира по всякакъв начин. Пак, колкото и да е трудно, запазете спокойствие и се престорете, че нищо не сте чула. Ще отнеме време, но като види, че не получава внимание за тази думи, ще спре.

Отговор от Hristiyana Gancheva – майка и част от сърцето на 1 наум

Аз казвам на моята дъщеря, че да обидиш някой е същото като да го удариш. Рядко казва глупости от типа “дупе” или “ако”, което от своя страна се опитвам и да не определям като глупости пред нея, защото все пак това са нормални неща – всеки има дупе и всеки ака. Но ѝ обяснявам, че са лични неща, за които се говори по предназначение и не се ползват като обида. На 4г и 3м е, засега нямаме проблеми. Беше се научила да говори на “бе” по едно време, но това беше след прекарано известно време с моите родители, които постоянно бе-кат на кучето (стига бе, абе не яж това бе) 🤣 Но бързо се отучи. На мен ми се е случвало също да се изтърва някоя глупост, докато шофирам. Последно бях извикала “какво правиш бе тъпак” и тя ми направи забележка веднага, че това са лоши думи и не се казват. Майка на едно дете от групата ми беше казала, че друго дете от батко си знаело думата копеле и съответно и нейното дете я научило и казвало. Майката му обяснила, че това означава детенце да си няма баща, което пък трогнало нейното дете и повече никога не я казало. Това ми се струва много добър подход – да се обясни какво означава лошата дума, но едва ли е приложимо за всяка дума. Но на малоумник, може да се обясни, че това е например болен човек, който има проблем с мозъка (нещо, което детето да възприеме и да му се пробуди емпатията).

Отговор от Marchela Stoilova-Todorova – майка и част от сърцето на 1 наум

За мен единственият вариант е да продължавате да обяснявате спокойно, че не са хубави думи, но и да дадете алтернатива веднага с каква дума могат да се заменят или описание на ситуация или чувство и задължително вие, възпитаващите, родителите, обкръжението да спрете да ги използвате. В случаите, в които се изпуснете, веднага да кажете, че не е трябвало да използвате тази дума и да попитате детето за по-подходяща положителна. Друг вариант е да насърчавате и детето да ви прави забележки и всичко да завършва като игра и с положителна нагласа. Смятам, че децата ни искат да общуват с нас по всякакъв начин и това е проява на това точно- да ни покажат, че взаимодействат със света ни.

Отговор от Теодора Паунова – майка и част от сърцето на 1 наум

Колкото по-малко внимание обръщате на неприемливото поведение и неприличните думички, толкова по-бързо ще изчезнат от речника на детето. Човешко е да се изпускате пред детето, всеки го прави. Постарайте се обаче да обяснявате, че не се гордеете с това и обяснявайте на детето, че понякога, когато човек се ядоса, може да каже неща, които са обидни и нараняват хората. Освен това дори и да сте най-прилично говорящият човек, в социалната среда детето неминуемо ще се сблъска с какви ли не обиди и псувни.
Друг интересен метод, който бях гледала в една лекция, е да се правите, че сте чули нещо друго, звучащо като обидната дума. Например детето казва “педерас”, а Вие “Какво каза? Пиле с праз?”. Мен лично много ме кефи този подход, но изисква доста въображение. Имайте предвид, че обидните думи са характерни и са част от развитието на 4-5 годишните. Така че игнорирайте и се надявайте по-бързо да премине този предизвикателен период.

Биляна Котева – основател и администратор на 1 наум

Личният пример е важен, но докато шофираме на повечето ни се случва да си изпуснем нервите. Казвайте му, че е проява на слабост, каквато всъщност е. Че не е редно, че Вие също ще се постараете… Нещо такова. И не се фиксирайте… Колкото повече обръщате внимание и заплашвате, толкова повече ще се задържи. В един момент ще види, че не е социално приемливо и ще спре. Или не. Има хора, които използват такъв език по-често и просто знаят къде е допустимо и къде – категорично не.