Пост от групата 1 наум

Има ли някакъв начин да се отучи дете на 2г и 5м да получава нещата с плач? Като цяло е много добро и кротко дете, говори съвсем разбираемо от поне половин година, водим диалози, много е умна и схваща за какво й говоря. Обаче напоследък по-често емоциите й идват в повече и започна да ни пробва като почва да плаче, когато иска да й дадем нещо или да направим нещо за нея (ама сега и веднага, не след минута). Чета книги и се опитвам да съм внимателна с нея, да говорим за чувствата и да преработваме ситуациите в спокойни моменти, обаче когато “опре ножът до кокала” и сякаш забравя всичко говорено и научено. Почна да прилага номера и на приятелите си в игрите им и съответно се притеснявам, че това ще й изиграе лоша шега и накрая всички ще се сърдят, защото тя плаче за играчка и я получава обикновено по този начин (децата отстъпват, особено по-големите). Та освен обяснения, които прилагам активно до степен да ме заболи устата, има ли нещо друго – подходи, методи, игри чрез които да се научи, че такъв тип провокации и “манипулации” не са окей?

Отговор от Теодора Паунова – майка и част от сърцето на 1 наум

Добре сте се насочили с валидирането на емоциите. Само че сте си създали високи очаквания за това колко време отнема на детето да научи тези уроци. Това е дълъг, сложен и изискващ страшно много повторения процес. Може да Ви изглежда, че детето “манипулира”, но за 2 годишно дете манипулацията не е присъща. Малките деца действат първосигнално, без да влагат предварителен умисъл. Това се дължи на невъзможността им все още да разпознават, приемат и контролират емоциите си. Ако плаче за играчката, то не е с мисълта “аз знам, че другите ще ме съжалят, като ме видят да плача и ще ми дадат играчката”, а по скоро в главата на детето се случва следното “Леле, как искам тази играчка, искам я веднага. Усещам нещо, залива ме, не знам какво е това, крещи ми се, плаче ми се, трудно ми е, не знам какво се случва с мен, имам нужда от помощ.” Детето ще получава нещата с плач, ако след като се тръшне, родителите отстъпят пред него. Но ако отстояват това, което са отказали да дадат, няма опасност детето да получи нещо чрез плача си. Просто защото родителят няма да го даде. Въпреки това детето има право да плаче и да се чувства тъжно, раздразнено, гневно, бясно. Всеки от нас усеща подобни емоции в определени ситуации. Така че детето има право да плаче, когато някое негово желание не се изпълни. Тук родителят трябва да прави разлика между нужда и желание. Нуждата трябва да се задоволява винаги, независимо дали желанието ще се изпълни или не. Например ако детето се тръшне на площадката, защото иска непременно и веднага да се качи на люлка, която е заета. ЖЕЛАНИЕТО му е да се качи на люлката. НУЖДАТА му е да валидираме емоцията му и да го подкрепим в страданието му. Да му покажем, че уважаваме и разбираме как се чувства без да изпълняваме желанието. Да признаем правото му. Тоест казваме на детето “Ти много искаш да се качиш веднага. Разбирам те. Много е гадно, че люлката е заета. Нямаш търпение и това те кара да се чувстваш гневен. И аз бих се почувствала зле, ако бях на твое място.” Три важни стъпки при плач и тръшкане-валидиране на емоциите, присъствие и оставяне на пространство и време детето да разбере и преживее емоцията. Тоест целта не е да успокоим детето на всяка цена и да го накараме да млъкне, само защото на нас ни е неудобно, че плаче или защото ни кара да се чувстваме безсилни, че страда и не можем да му спестим страданието. Целта е да го запознаваме с емоциите и да го подкрепяме в този труден момент. Да му даваме нужната емпатия. Да не омаловажаваме проблемите му, само защото на нас ни се струва, че се тръшка за глупости. И най-вече, да не си мислим, че ни манипулира. Вече след като се успокои детето, можем да поговорим с него и да му дадем алтернативни варианти как да се справя с емоцията следващия път, например “Ти много се ядоса, че люлката беше заета. Следващия път ела и ми кажи-Мамо, ядосвам се, че люлката за пореден път е заета – и заедно ще се опитаме да намерим решение.” И всичко това е дълъг процес на обучение. Не става за седмица, месец. Да разпознаваш и контролираш емоциите си е нещо наистина сложно. Дори ние като възрастни се затрудняваме понякога и губим контрол над емоциите, пък какво остава за едно дете.