Пост от групата на 1 наум

Дещеричката ми скоро става на 1 година. След почивка в един апартамент се изплаши от един полилей. Даже трепереше по стълбите и плачеше. Покрихме го с хавлии и нейни играчки и мислихме, че ще отмине. Това за момента помогна, но страхът не изчезна. Сочи лампи навсякъде. Даже светофарите. Днес, по време на разходка ми показа скрита лампа под покрив на заведение, която и възрастен човек би трудно забелязал. Вечер заспиваше точно в 20:00 часа на ръце, но от вчера не иска. Сочи ми лампите и плаче. Моля ви за съвет, как да се справя със страха й и да й помогна. Благодаря предварително!


Отговор от Nina Tolev-Nowak – майка и част от семейството на 1 наум

Когато Дребното се стресне от нещо, започвам с приказки за (във Вашия случай) „Веселата лампа“, как лампата се грижи да ни е светло и уютно, как е весела, усмихната лампа. Пробвайте, докато я гушкате с нейната ръка, да включвате и изключвате светлината. Посочете лампата и кажете нещо в стил „Виж каква хубава лампа! И как добре ни служи!“ (с усмивка). В началото може да се разплаче, може да е недоверчиво, но за няколко дни имаше (в моя случай) ефект. Дребното се плашеше от сешоара, кряскаше с пълно гърло. Залепихме две очички на сешоара, погалвахме го преди това, наричахме го „Черното пате“ и му благодаряхме, че е помогнало да изсушим косата. Горе-долу от около годинка ми се случва да прилагам подобен подход за различни неща (сега е на две и половина). Последно миналата седмица имаше мото-шествие късно вечерта и се стресна от рева на моторите. Гушнах, отидохме до прозореца и започнах да посочвам различни мотори „Виж този какъв е лъскав! Виж онзи чудесен мотор с кош! Ти искаш ли в такъв кош?“ с приповдигнат тон. Общо взето, вместо да крия нещото, от което го е страх, открито заявявам колко е хубаво, полезно, така че да усети емоцията (особено като са по-малки, реално не могат много да разберат какво им говорим и хващат нашето отношение и емоцията). Не знам дали ще проработи при Вас. Кураж, късмет и успех! (ПС: Иначе много деца се впечатляват от лампи и дълго време ги забелязват, сочат и т.н.)
Отговор от Vidima Dankova – майка и част от семейството на 1 наум
Здравейте, много ми хареса горния коментар. Аз бих искала само да допълня, че когато синът ми се изплаши от нещо, мъжът ми винаги успява да обърне страха в смях. Беше се уплашил от една книжка със звуци от един лос. Започнахме да му показваме колко е смешен този звук и постепенно и малкият започна да си го пуска сам, да го имитира и да се смее. До сега най-много се е стряскал от робота за чистене в сестра ми. Като го видя да се движи за първи път толкова се стресна, че започна да трепери. Започнахме да му показваме, че е смешно, а не страшно, казвахме му да го помилва, да го пусне, обяснявахме как помага, как чисти и колко е добро и сега все още има леко притеснение, но вече не го е страх.