Детето ми видя умряла животинка

Сгазеният таралеж
Стоите над данъчната си декларация, която отдавна трябва да сте попълнили, когато вашият Макси връхлетява ревящ у дома: „Тате, тате, на улицата има умрял таралеж“


Какво да направите?
Не свивайте съжалително рамене и не казвайте: „Умрелият е умря, нищо не може да се направи!“ Обърнете внимание на детето си, то току-що за първи път се е сблъскало с преходността на живота. Гледката на мъртвия таралеж дълбоко го е покрусила и спонтанно е пробудила у него така важното съчувствие. Детето не е останало безразлично спрямо спрямо страданието, обаче не знае как да реагира. То усеща – и това е вродено, – че не е правилно мъртвото създание да бъде оставено на улицата. Но пък също така се бои да предприеме нещо, защото гледката на кръвта и изтеклите вътрешности е отвратителна и го възпира. Момчето се нуждае от помощта Ви!
Ако не предприемете нищо и отново забиете нос в данъчната декларация, синът Ви ще бъде обхванат от дълбока безнадеждност. Трябва да признаете: сгазеният таралеж не представлява никак привлекателна гледка. Въпреки това: станете, изпразнете кутията от обувки от нещата, които сте складирали вътре, и излезте на улицата. Вкарайте внимателно мъртвия таралеж в кутията, сложете й капака и погребете животното на подходящо място.
Показвайки съчувствието си и респекта към живота, ще направите огромна услуга на детето си. То ще разбере, че е било много важно да се действа точно по този начин, и утешено ще се върне към игрите си.

Откъс от книгата „“Малък детски психотерапевт“ на Йоханес Вилкес, изд. „Колибри“

 

2019-07-07T08:56:16+00:00юли 6th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.