Сгазеният таралеж
Стоите над данъчната си декларация, която отдавна трябва да сте попълнили, когато вашият Макси връхлетява ревящ у дома: “Тате, тате, на улицата има умрял таралеж”
Какво да направите?
Не свивайте съжалително рамене и не казвайте: “Умрелият е умря, нищо не може да се направи!” Обърнете внимание на детето си, то току-що за първи път се е сблъскало с преходността на живота. Гледката на мъртвия таралеж дълбоко го е покрусила и спонтанно е пробудила у него така важното съчувствие. Детето не е останало безразлично спрямо спрямо страданието, обаче не знае как да реагира. То усеща – и това е вродено, – че не е правилно мъртвото създание да бъде оставено на улицата. Но пък също така се бои да предприеме нещо, защото гледката на кръвта и изтеклите вътрешности е отвратителна и го възпира. Момчето се нуждае от помощта Ви!
Ако не предприемете нищо и отново забиете нос в данъчната декларация, синът Ви ще бъде обхванат от дълбока безнадеждност. Трябва да признаете: сгазеният таралеж не представлява никак привлекателна гледка. Въпреки това: станете, изпразнете кутията от обувки от нещата, които сте складирали вътре, и излезте на улицата. Вкарайте внимателно мъртвия таралеж в кутията, сложете й капака и погребете животното на подходящо място.
Показвайки съчувствието си и респекта към живота, ще направите огромна услуга на детето си. То ще разбере, че е било много важно да се действа точно по този начин, и утешено ще се върне към игрите си.
Откъс от книгата “”Малък детски психотерапевт” на Йоханес Вилкес, изд. “Колибри”