Като майка, а и като човек, живеещ на тази планета, ме е грижа за околната среда. Родителството обикновено засилва усещането, че земята не принадлежи на нас. Взели сме я назаем от нашите деца…
Извън философията, побеснявам, когато видя фасове и стъкла от бутилки по детските площадки. ОТКАЧАМ като гледам как хората, родители като всички нас, си хвърлят боклуците, без да се замислят. Нито за природата, нито за примера, който дават на децата си, нито за безопасността и здравето им. ЗА НИЩО.
Няма да апелирам към родителите, които си хвърлят отпадъците, да не го правят. Защото няма да има смисъл. Ще помоля другите, тези, които ги е грижа, да не се отказват да показват как трябва да се прави. Също и да продължават да събират и изхвърлят и чуждия боклук. Не защото са длъжни или защото трябва, а защото така е редно. Нека децата ни виждат повече добри примери. Повече опити да променяме към по-добро, без да търсим сметка, без да обвиняваме другите и институциите, без да искаме отплата. Просто така, за да дадем нещо добро. И за да има един боклук по-малко.
Ако в София има 2 млн. души, и всеки реши да се включи, това ще бъдат 2 млн. боклука по-малко на ден! Не е малко.
Майката на Филип