Пост от групата на 1 наум
Синът ми е на 1.7 г и има ужасния навик като заспива да ми бърка в устата, този навик го има още от съвсем малко бебе независимо дали аз или баща му го преспиваме. Сега, след като стана по голям, това бъркане стана много болезнено. Забива си ноктите в устните във венците, натиска зъбите, абе като цяло освен че е неприятно е и доста болезнено. Обяснявам, че така мама я боли и спира за минута, като това се повтаря милион пъти, докато заспи, а понякога дори ме удря като му обяснявам че така не се прави.
Отговор от Kalina Ni – майка и част от семейството на 1 наум
Като ви бърка в устата го слагате да си спи в неговото легло и това е. Много е важно да го научите за телесните граници. Че никой няма право да го пипа без негово желание, както и че той не може така да пипа, камо ли да причинява болка на друг. Аз лично с границите – независимо какви – винаги първо обяснявам + предупреждавам какво конкретно е последствието, ако продължава. И, ако се повтори, налагам последствието и не се прегъвам, дори и да плаче. Като се успокои обяснявам емоциите, които е почувствал. Та на ваше място щях да обясня, че ме боли и да кажа строго “ако продължаваш, си отиваш в твоето легло сам”. И ако повтори си отива в своето легло за нощта и, колкото и да плаче, не се прегъвате. Този метод съм го прилагала за наистина важни неща – хапене и да не излиза на улицата при колите – и помага много добре. Обикновено от 3-4 пъти се научава границата и спира да я прекрачва. Закана звучи странно, аз просто използвам този похват: “да си държа на думата пред детето” за всичко. Не само като му се карам, а и за хубавите неща. Внимавам какво обещавам, но обещая ли веднъж, не отлагам и спазвам. Не я лъжа за нищо (за лъжа / измама би се броило дори примерно да й бутам в лъжицата, заедно с любимото ястие, други “полезни” според мен неща, които тя не обича и иначе отказва да яде). Това го научих от лекция на една психоложка – Марина Романенко – която обясняваше, че за да ни уважават децата, трябва ние да си заслужим уважението като си държим на думата винаги и за всичко. Ако го правим, те знаят, че могат да ни разчитат наистина и ни имат доверие, съответно и слушали повече като цялo. Това от една страна. От друга, казва също тази психоложка, че не можем да сме приятели на децата си, защото приятелите не носят отговорност един за друг, а ние носим за детето. Тоест, че трябва да им поставяме граници, добре обмислено и минимално, но да ги спазваме и по този начин да се вижда кой е “шефът”. И в двата случая става дума за едно и също – да си държим на думата и да сме честни.
Отговор от Деси Слава – майка и част от семейството на 1 наум
Трябва да му покажете, че това ви е неприятно. Дори, ако се наложи, да му причините дискомфорт. Също така да му обясните как да ви показва обичта си с други жестове, а не с болка и натрапване. И основното, което е според мен, че детето се нуждае от пространство, но не знае как да ви го покаже. Опитайте по малко и плавно да се отдръпнете. Малко е трудно да се разбере при подрастващите деца – те хем си търсят рутината, хем се опитват по различни начини да покажат, че вече искат да са самостоятелни. Детето ви е достатъчно голямо, за да разбере и приеме, че тези действия не са ви приятни. Просто трябва да бъдете категорична, че не позволявате повече да ви наранява. Разбира се ще има сърдене и много опити, защото е стар навик, но като му стане ясно, че сте непреклонна ще се отказва много по-бързо. Щом не спре – прибягвате до физическа дистанция.