Моето момче е на 1.5 години и имам усещането, че ни прави на пук. Когато му кажем да не прави нещо, той вади лукава усмивка и точно това тръгва да прави. Как трябва да реагираме? Старая се да не му се караме много, да няма много неща, които да са забранени. Опитваме се да следваме Монтесори концепцията вкъщи и да зачитаме волята му, да не действаме с “твърда ръка”, но има ситуации, в които ми се струва, че изпускам контрола и че детето тотално ме води и се страхувам, че вместо свободолюбиво и интелигентно, ще стане разглезено и тотално неконтролируемо. Какво можете да ме посъветвате?
Вие имате въпрос около това къде са границите. А щом този въпрос се е породил, значи има нещо, което Ви учудва или притеснява. И то вероятно е “дали няма да стане разглезено и неконтролируемо дете”? Въпросът с границите винаги стои – той никога не се решава веднъж и завинаги. С възрастта границите трябва да се разширяват, но винаги, винаги има неща, които са забранени. И почти винаги когато им бъде забранено, децата реагират с протест! Това не означава, че трябва да направите компромис или изключение! Вие решавате кои са най-важните правила, понякога от опита си – проба-грешка, ако щете. Следвайте детето, но не забравяйте, че контролът трябва да държите Вие. Нека отчетем и това, че възрастта е специфична, а в този т.нар. бебешки пубертет е важно детето да се научи да се отстоява. Но усещате ли, че нещо Ви убягва, че губите почва, много вероятно е да е така, и тогава мислете как да поставите детето на мястото му (на дете, а не на малък възрастен). Имайте предвид, че често липсата на правила тревожи децата – те имат нужда от структура и напътствия. Успех в тази трудна задача на нерви и баланс!
Елена Мечева, клиничен и консултативен психолог