Как да разчетем лабораторните изследвания на детето

Много често по майчинските групи и форуми сме виждали лабораторни изследвания с молба за интерпретация. В стремежа си бързо да получат информация, често родителите биват заблуждавани за диагнозата и състоянието на детето си.

На практика е невъзможно да се направи точен анализ на лабораторните показатели в детска възраст, ако предварително не се знаят възрастта на детето, клиничното му състояние, условията, при които са взимани съответните изследвания, миналите заболявания на детето и още редица подробности. Важно е и дали и какво е яло детето, дали е повръщало, дали е приемало достатъчно течности и т.н.

Също така е важно да се съобразите с конкретните референтни стойности на лабораторията, тъй като в различните лаборатории апаратурата е различна и спрямо това са различни референтните стойности. Затова е изключително важно, ако проследявате дадено състояние да го правите в една и съща лаборатория, защото в противен случай резултатите ще Ви подведат.

За да са информативни ПКК, СУЕ и CRP е добре де спазваме някой прости правила.

  • Да изчакаме поне 12 ч. (най-добре 24 ч.) след появата на първите на симптоми, преди да направим изследванията.
  • По възможност да са минали поне 2-3 часа от последното хранене.
  • Детето може да пие вода, но не и подсладени течности преди изследването.

Най-често провежданите изследвания са пълна кръвна картина (ПКК), скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивен протеин (CRP)

  • ПКК – е група от показатели, даващи информация за кръвта, а от там – и за състоянието на организма. Изследването на ПКК се използва както за профилактика, така и за диагностициране заболявания в детска възраст. Променя се при различни заболявания – анемични състояния, възпалителни и инфекциозни заболявания, заболявания на кръвта и др. ПКК може да се влияе от различни фактори – възраст на детето, хранене, количество приети течности, повръщане или други състояния, а има и известни колебания на стойностите в зависимост от часа на взимане на изследването. Препоръчва се ПКК да се взима сутрин на гладно. Често това е невъзможно в условия на спешност или в кърмаческа и ранна детска възраст. В тази възраст обикновено децата се будят много рано и са доста неспокойни ако не са закусили. За кърмачетата и малките деца е удобно да изследвате ПКК около 3 часа след закуска, непосредствено преди следващото хранене.

Вижте накратко най-важните показатели на ПКК и техните референтни стойности по възрасти. (Всяка лаборатория има свои референтни стойности, които могат да варират спрямо посочените. Някой лаборатории посочват референтните стойности за възрастни, които не съответстват на съответната детска възраст, което често заблуждава родителите.)

  • Хемоглобин (Hb) – е желязосъдържащт протеин в еритроцитите. Хемоглобинът пренася кислород от белите дробове към тъканите. Стойностите му зависят от пола, възрастта, надморската височина и други фактори. Понижаване на хемоглобина се наблюдава при различни анемии, вирусни и хронични възпалителни процеси. Най-честата в детска възраст е желязодефицитнатта анемия. Повишената концентрация на Нb установява при редки състояния и висока надморска.
  • При новородените границите са между 154 и 240. От 1 до 3 мсеца те са 92 до 150, до 6 месеца – 101 до 129, до 12 месеца – 107 до 131, до 3 години – 108 до 128, до 6 години – 111 до 143, от 6 до 14 години стойностите са между 118 и 150. След 4 години за момчета границите са между 140 и 180, а за момичета от 120 до 169.
  • Хематокрит (HCT) – е отношението между обема на всички кръвни клетки и общия обем на кръвта. При анемия хематокритът намалява. При състояния на дехидтарация се повишава.
  • За първия месец стойностите са между 0.5 и 0.62, до 3 месеца – от 0.30 до 0.44, до 12 месеца от 0.35 до 0.43, до 6 години – между 0.31 и 0.43, до 14 години – от 0.33 до 0.45. След това за момчета границите са от 0.42 до 0.5, а за момичета – от 0.36 до 0.45
  • Среден еритроцитен обем (MCV), чрез който се получава информация за размера на червените кръвни клетки. Това е един от показателите за установяване на анемия.
  • През първия месец референтните стойности са до 128, до 3 месеца – между 81 и 121, до 6 месеца – от 73 до 109, от 6 месеца до 3 години – от 73 до 101, до 6 години – от 72 до 88, до 14 години – от 69 до 93, а след 14 години границите са между 80 и 96.
  • Тромбоцити (PLT) са компоненти на кръвта, чиято функция (заедно с факторите на кръвосъсирването) е да се спре кървенето при наранявания. Намален брой има при инфекции, някой редки придобити или вродени заболявания. В неонаталния период са важен показател за инфекция. При брой на тромбоцитите под 50х109/L обикновено настъпват спонтанни кръвоизливи. При увеличен брой на тромбоцитите (тромбоцитоза) възниква риск от тромботични усложнения.
  • Пеферентните стойности под 1 год. са между 355-665, от 1 до 5 год. – между 286 – 509, от 6 до 15 год. между 247-436
  • Левкоцити (WBC) клетки на имунната система, които защитават организма от инфекциозни и други външни антигени, както и срещу променени собствени такива. Общият брой на левкоцитите се влияе от храненето, емоциите, физическото напрежение, има и денонощни колебания. Повишение на левкоцитите се срещат основно при бактериални инфекциозни, гнойни процеси, токсични въздействия и др. Намаление на левкоцитите се наблюдава най-често при вирусни инфекции, някой автоимунни състояния и др. редки заболявания. Левкоцитирте са сбор от общо пет вида бели кръвни клетки – неутрофилните левкоцити (неутрофили), лимфоцитите, еозинофилните левкоцити (еозинофили), базофилните левкоцити (базофили) и моноцитите.

В зависимост от вида си левкоцитите имат различни функции, от които основна е защитата на организма. Неутрофилните левкоцити най-общо отговарят за способността на организма за справяне с бактериалните инфекции, а лимфоцитите имат отношение към защитата от вирусни причинители. Еозинофилите реагират при паразитни заболявания и различни алергии. В ежедневната педиатрична практика съотношението им е от съществено значени за разграничаване на бактериална от вирусна инфекция. Съотношението на показателите в диференциалното броене на левкоцитите много зависи от възрастта на детето, храненето преди взимане на пробата, предшестващо повръщане и редица други състояния и ако тези фактори не бъдат съобразени интерпретацията ще бъде неточна.

  • Левкоцити (WBC) Деца: 1 ден  4 – 34,1; между 1 и 2 седмици  – 5 – 21; Между 1 месец и 2 години – 6-17.5 15г – 3.5-10.5.
  • Лимфоцити (LYM) между 0-7 дни – 25,0-40,0 ; между 7 дни – 4 години – 50,0-70,0;  от 4 години постепенно намаляват до референтните граници за възрастни – 20,0 – 48,0.
  • Неутрофилни гранулоцити(Neu) между 0-7 дни – 32,0-62,0; между 7 дни – 4 години – 20,0 – 45,0 ; над 4 години постепенно се увеличават с възрастта до референтните граници за възрастни – 40,0-70,0.
  • Еозинофилни гранулоцити (Ео) между 0-6 години 0,0-5,0; след 6 години – 0,0-6,5
  • Моноцити (Mо) – между 1-2 мес. 3-14; след 3 мес. 2-11.
  • Базофили (Baso) между 0-4 години – 0,0-1,0;     след  4 години – 0,0-2,0.

 

  • СУЕ представлява скоростта на утаяване на еритроцитите за определено време (1 час) и е важен показател за отдиференциране не бактериална от вирусна инфекция.

Ускореното СУЕ се наблюдава при инфекции – остри и хронични, септични и гнойни процеси, ревматологични заболявания, хронични болести на бъбреците, анемия и др. Забавеното СУЕ се свързва с увеличени мастни киселини, прием на някои лекарства. СУЕ е бавен показател – покачва се и спада бавно. Започва да се покачва между 24 и 48ч от началото на инфекцията. Т.е. ако детето ни е повишило температура вечерта и направим изследваня на СУЕ сутринта то ще бъде в норма, дори и да се касае за бактериална инфекция. И обратното детето вече се подбрява клинично, но СУЕ остава високо.

  • СУЕ (метод Панченков) – от новородено до  2 м – 4-10; над 1 год. до 14.
  • C-реактивният протеин (CRP) – Острофазов белтък, показател за възпаление. Нивото му се покачва след шестия час от началото на възпалението и достига своя максимум до 48мия час. CRP е много по-чувствителен и по-бърз показател, най-често за отдиференциране на вирусна от бактериална инфекция. Той обаче се повишава и при заболявания, свързани с деструкция на тъканите – колагенози, неоплазми, постоперативни усложнения. Особено важно предимство на CRP е бързата промяна в стойностите му в резултат на лечението – по правило в рамките на 12–24 часа.
  • C-реактивният протеин (CRP ) – Референтните стойности са до 5 мг/л.

След краткото резюме на най-често използваните лабораторни показатели в рутинната педиатрична практика става ясно, че за разчитането им е необходимо не само отлично познаване на конкретните референтни стойности за съответната възраст, но и влиянието на факторите, които водят до отклоняването им. Интерпретацията на тези изследвания изисква клиничен опит и отлично познаване на състоянието на детето в съответния момент.

Когато резултатите вече са готови…

Трябва задължително да се потърси мнението на специалиста, познаващ състоянието на детето и назначил изследванията.

 

д-р Таня Андреева, педиатър и ревматолог

2020-02-13T16:27:25+02:00февруари 13th, 2020|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.