Пост от групата на 1 наум

Здравейте! Моля за практически съвети на тема възпитание. Дъщеря ми е на 1.10г и се опитваме да я възпитаваме емпатийно, да не се караме, а да обясняваме. Валидираме емоциите й и броим до десет при емоционален изблик от нейна страна. Изключително живо, експериментиращо и безстрашно дете (като отиде на врялата печка и се опари не плаче и не се стряска, а се смее и го повтаря още десет пъти), голямо предизвикателство е. Нуждая се от помощ как да наложа твърди граници, без да се карам. Напоследък трудно си сдържам нервите, а в никакъв случай не искам да поемам по тази наклонена плоскост и да руша връзката ни с избухване. Как обяснявате без условности, без “ако”, “но”, “обаче”? Изглежда ми, че всичко може да звучи като условие, заплаха, да се приеме като наказание. Ще дам пресен пример от днес. Тя отдавна не хвърля храна. Прави го само когато ми се е ядосала – например не получи веднага желания плод или десерт, не й вдигна чинията веднага и т.н. Днес в края на закуската си се отегчи и искаше веднага да става от стола и да си играе. Доизмивах чиниите и й казах, че след 2 минути приключвам и ще я сваля. Тя се ядоса и си метна чинията. Всичко стана в храна и аз реагирах така: Сега ще изчистя и ще те сваля след това. Щеше да слезеш по-бързо от стола, ако не си беше хвърлила храната. Сега се налага да ме изчакаш да изчистя и тогава може да слезеш. На мен самата това ми звучи като вид наказание, но от друга страна – как да наложа санкция, така че границата да се затвърди. Интонацията ли е ключова? На моменти се чувствам супер провалена и безпомощна. Вие как бихте постъпили и какво бихте казали в тази ситуация? Благодаря!❤


Отговор от Теодора Паунова – майка и част от сърцето на 1 наум

Само по себе си налагането на твърди граници без каране, заповеди, команди и наказания не е трудно. Децата са много по-изпълнителни и съдействащи в позитивна, стимулираща и поощряваща среда. Трудността се корени в невъзможността на родителя винаги да се въздържи от обвинения и заплахи, да прояви търпение и да не се развика, да прояви разбиране, като се постави на мястото на детето, да загърби заучените методи за възпитание и да приложи нови, по-емпатични и по-логични. Защото познавайки етапите на развитие при децата, подходящите реакции и подход добиват много логика и дават резултати напред във времето. По никакъв начин не искам да вменявам вина. Напълно човешко и нормално е да не сме перфектни във възпитанието и да допускаме грешки. Важното тук е да ги приемаме и да продължаваме да опитваме, поучавайки се от тях. Най-важното е да възпитате в детето да прави нещата, водено от своето желание. А не насила. Така в един момент то самичко изгражда граници и самодисциплина. Има методи, чрез които да получавате съдействието на детето. Именно чрез тях поставяте граници без даже да се усетите. Ще разгледам този случай, който сте описали като пример. Първо детето е още малко и е напълно нормално да реагира бурно при молбата да изчака. За нас, възрастните, е трудно да проявяваме търпение понякога, а какво остава за едно толкова малко дете с незряла нервна система и почти нулев житейски опит. Тоест да очакваме едно такова неопитно същество да се научи на търпение бързо и без раздразнение е нереалистично. Ето тук идва нашето разбиране и приемане на гнева и неуспеха на детето. Освен това какво са две минути за детето? То няма никакво понятие от време, това е нещо твърде абстрактно. Реакцията на детето е била напълно нормална за възрастта му. То не получава веднага това, което иска, не знае още какво е това търпение, трудно му е да се справи със задачата да изчака, а когато на децата нещо им е трудно, те се ядосват и обвиняват останалите за тяхното затруднение. Съответно тъй като все още не могат да разпознават и контролират гнева, те действат импулсивно, а не напук или за да манипулират (в случая детето хвърля чинията). Правилно сте усетили, че реакцията Ви след това е неправилна и си е типично наказание. Приемаме, че детето е допуснало грешка, макар и неосъзната. Наказвайки го, ние учим детето, че да се греши е нещо забранено и срамно. Нашата задача е да научим децата, че няма нищо лошо да грешиш. Важното е да се поучиш от грешката и да знаеш как да я поправиш. Така че ефективен подход в тази ситуация би бил:
1.Казваме на детето да изчака, докато измием ето тези 3 чинии. Така по-лесно може да проследи колко точно е нужно да изчака.
2.Ако въпреки това детето не се справи с търпението и хвърли чинията, не обвиняваме и не обиждаме. Всичко това единствено обезкуражава детето и му носи информация “аз съм лош, не мога да се справя”.
3.Описваме ситуацията и валидираме емоциите без сочене кой какво е направил- “Ти се ядоса, защото не те свалих веднага ли? Имаше нужда да хвърляш и да удряш? Разбирам те. Понякога наистина е много трудно да проявим търпение.”
4.Давате алтернатива как да изразява емоциите и нуждите си следващ път-“Следващия път вместо да хвърляш чинията, просто ми кажи “Мамо, ядосан/а съм. Трудно ми е да изчакам.” и заедно ще измислим решение.
5. Не поправяйте грешката на детето, а му помогнете то да я поправи, отново без сочене тип “ти разпиля храната, ти си я събери” -“Виждам,че има пръсната храна по пода. Как можем да почистим? Искам ли да ти дам една салфетка и да избършеш? Или да изметем с метлата?”
Стимулирайте го самичко да измисля начини за поправка. Някои от изброените точки са по-приложими при деца над 2 годинки, но не пречи да опитвате и да добивате опит от сега как да говорите на детето така, че да Ви съдейства и да Ви слуша, водено от желание без страх да греши,знаейки,че всяка грешка е поправима и че вместо наказание, ще получи помощ и съвет. Относно границите, там важното е да правите разлика между желание и нужда. И да задоволявате всяка нужда на детето. Защото детето само по себе си няма проблем с границите, напротив. То се чувства добре при тяхното наличие. Но е важно да уважаваме неговата проява на несъгласие при поставянето на граница, да я отстояваме и едновременно с това да задоволяваме нуждата от емпатия и разбиране в такъв момент. Ако това е изпълнено, детето без проблем ще спазва зададените граници. Коментарът ми стана прекалено дълъг, затова ако не сте попадали на методите за съдействието, мога да Ви ги опиша накратко и ако изпитвате затруднение да разберете написаното от мен, може да ми дадете конкретна ситуация с опит за поставяне на граници. Има така наречени естествени и логични последствия. Децата учат най-добре чрез естествените последствия: Пипаш горещата печка->опарваш се, излизаш в снега без яке – > студено ти е. Логичните са винаги зададени от родителя и не са за предпочитане. В случая Вие сте използвали подобие на логична последица : “Тъй като събори храната, аз трябва да отделя време да изчистя и тогава да те сваля”. Само че има две важни подробности при използването на логични последици. За да ги разбира детето, то трябва да разбира причинно-следствената връзка и за да не звучат като наказания, детето трябва предварително да е информирано какво би се случило, ако направи дадено нещо,а не да му се съобщава след като вече е извършило действието. По този начин то носи отговорност за действието си и понася логичното последствие, а не наказанието. Но това отново са методи, подходящи за по-големи деца и то за крайни случаи.