Как първородното възприе появата на второто?

Пост от групата на 1 наум

Здравейте, имам въпрос към родителите на 2+ деца. Как първородното възприе появата на второто и съответно промените в ежедневието и количеството внимание? С каква разлика са децата? Имам син на 2 и малко, роди ни се втори. Тъй като досега прекарваше голяма част от времето си с майка си (също заради пандемията), е доста привързан и някои умения регресираха след появата на новороденото – вече не дава аз да го приспивам, иска само майка си, а по време на хранене, ако тя е заета с бебето, откача и не се храни, докато тя не е при него. Тантрумите зачестиха, “не” фазата се задълбочи с двеста, а ходенето до тоалетна, което и без това не беше от най-приятните занимания, сега в повечето случаи е супер стресиращо.

Отговор от Juliana Delijanska – майка и част от семейството на 1 наум

Отделяйте внимание повече на по-голямото, защото то сега има най -голяма нужда от това. За него ситуацията с бебето е особено стресираща – повява се едно бебе и му отнема най -любимото, майка му. Винаги го включвайте в ежедневните дейности, свързани с бебето: нека избере кое боди да му се облече, нека участва активно да подава памперса при смяната му. Докато бебето се храни, ако майката има как евентуално да чете книжка на по-голямото дете, за да са тримата заедно. И най-вече – майката да намира време, за да е заедно само с първото си дете, както е било допреди раждането на второто. За по-голямото дете е особено трудно да осъзнае, че раждането на братче или сестриче е нещо хубаво. Децата искат мама само за себе си и да се научат да я делят с другиго е процес, който отнема повече време.

Отговор от Iskra TheSpark – майка и част от семейството на 1 наум

Баткото беше на 2години и 8 месеца като се появи брат му. Беше супер въодушевен още от самото начало, но… Разбира се, костваше ми доста трудно приспиване на бебе на гърда и баткото гушнат в мен. Отне близо 2 месеца да влезем в ритъм и да почне да се дава пак на таткото. Правеше доста страшни кризи в парка. Успях да ги “туширам” с много приказки и хвалене. Накратко – гледах да прекарвам максимално време с него докато бебето спи. Ходехме всеки ден навън с бебето и баткото и гледах пак да отделям време на големия, който и без това си е твърде привързан към мен. Тъй като и живеем на хиляди километри от бабите, си е нормално. Много, ама наистина много помогна положителното хвалене. От сорта: браво, че така добре си игра с детето, че беше толкова добър с брат си, че си тръгна от парка, когато те помолих. Имаше и подкуп със сладко. С времето спря да си го търси, но вече не пропускам да му благодаря за това, че е бил добър. Имаше голяма регресия – ходенето до тоалетната. Като цяло вече бебока е на почти 5 месеца и баткото от няколко дни и вечер даже спи без памперс. Често идва при мен да ляга, но спи и сам. Доста по-привъвзан е към таткото, като и той много гледа да го включи в заниманията, които са един вид мъжки. За огромна радост е много внимателно и любвеобилно братче, но той си е такъв по принцип. Дано да съм помогнала

Отговор от Kris Todorova – майка и част от семейството на 1 наум

Това, което описват, е нормално. Обикновено последно усвоените умения претърпяват най-сериозен регрес, но това важи за поведението на детето като цяло – все пак то вижда, че бебето, което е по-безпомощно, получава повече внимание. Аз не бих Ви препоръчала да поставяте акцента върху това, че голямото дете трябва да харесва бебето (това означава да не признавате неговата личност, която тъкмо се формира, а и, както са посочили горе, е напълно неестествено), нито че трябва да се държи като по-голямо, да помага, да се грижи за бебето – в крайна сметка това е работа на родителите. Не бих се опитвала и да заставам на челна стойка, само за да обръщам повече внимание на голямото дете – времето и вниманието са си еднакво количество, и, когато децата са 2, вече се дели на 2. В тази ситуация детето има нужда от думи, с които чувствата и преживяванията да излязат от него. Да, има нужда от време само за голямото дете, но много повече има нужда да усети, че разбирате и приемате неговите преживявания. Обикновено по-големите страхове и притеснения са в нашите глави като възрастни, което ни прави несигурни и напрегнати. Освен баланс във времето за двете деца и добро разпределение на задълженията, което така или иначе се налага, може да обмислите дали имате нужда от разговор с психолог за своите притеснения. На детето ще му мине, като цяло не познавам никого, който да не е свикнал с факта, че вече не е единствено дете. Кураж!