Пост от групата на 1 наум
Здравейте! Минавам са съвет, защото вече се виждам в чудо. Големият ми син е на 5 и вкъщи вече нещата излизат извън контрол. Постоянно е сърдит, постоянно намира и най- малките кусури на нещата и е нещастен, ядосан и гневен.
Изчетох света – навсякъде се обобщава, че всичко тръгва от родителя. Как ние трябва да сме спокойни и търпеливи, но не се издържа . По 10 пъти на ден може да се стигне до избухване, или сърдене, или просто ядосване и хленчене за нещо. Не успявам всеки път да се овладея и съответно често се стига до крясъци и от моя страна и се влиза в един порочен кръг. Има неща, за които не мога да отстъпя, а и не мога да се преструвам на мила, когато изобщо не ми е мило. Получава се една безкрайна война за надмощие… а аз искам да го възпитам това дете. Човек да стане… А все по- често напоследък чувствам вина, че развалям връзката ни и нанасям трайни щети. Тези, които пишат книгите, не знам какви деца гледат. Искрено се надявам да е период, а не част от характера му, защото би било ужасно занапред.
Как се справяте с цялата тази неудовлетвореност? У детето, у родителя?
Изморена съм всякак от това постоянно да ходя по тънък лед, за да има мир…
Здравейте! Много често се случва родителите сами да влизаме в един неочакван капан. Искаме нещата да са кротки, забавни, леки и бързаме да дадем това, което ще държи положението спокойно вкъщи поне за 10 минути. Независимо какво е то.
И след 10 минути пак. И така не оставяме възможност детето да бъде със себе си. Според Мая Василева от КиндиРу още от новородени бебенца ние трябва да не прекъсваме момента, в който детето се е загледало, заиграло, отпуснало без да спи – момента на наслада. Момент, в който на нас са ни толкова мили, че искаме да ги гушкаме, целуваме, да им говорим и да ги закачаме. Но именно това наше влизане в техния момент отнема от умението им да са си достатъчни в изследването на света, ако разбира се е безопасно. Казвам това без да знам дали при Вас случаят е такъв. Но го използвам за пример, в който родителят има най-добри намерения и израз на любов, но детето го разбира погрешно – мама винаги е там и всеки път, когато аз не знам какво да направя, тя трябва да е там. И, когато не е там, аз започвам да изразявам чувствата си. А всички знаем, че на тази възраст децата още нямат много способи за изразяване на гняв и недоволство. Позитивните граници, ако мога така да ги нарека, са тези граници, които дават възможност на детето да изпитва това, което изпитва, но в същото време го предпазват на чисто физическо ниво. Защото това е нашата основна задача – да ги пазим живи и здрави. В същото време да им помогнем да преживеят емоциите си, да ги разберат и да усвоят начин на комуникация, в който и те и отсрещния се чувстват добре.
Кристина Бомбева от 1 наум