Изграждане на навици и режим се постига бавно и в повечето случай отнема дълъг период от време. В никакъв случай не става въпрос за строго държание към детето, но е свързано с проява на много търпение и подкрепа от страна на родителите. Реално изграждането им започва още от най-ранна възраст. Бебето се приучава към рамката поставена от майката.
За да е се изгради един навик, малчуганите се нуждаят от пример срещу себе си, т.е. родителите които с поведението си да подават послание, че това което правим не е страшно, че е полезно за него.
Действията на родителят са в една постоянна връзка с неговия емоционален свят. Когато няма тревога за това дали ще се справи и как, сякаш и детето случва желаното от него без напрежение. Голяма част от родителското усещане за несправяне е породено от поставени високи очаквания, че нещо „Трябва” да се случи точно сега и точно по този начин.
В живота винаги търсим баланс и много често мислим, че той не съществува, но най-бързият и лесен начин е да приемете, че той се изгражда на базата на обич, ритъм и страдание. Обичате детето си, за това ще сте постоянни във въвеждането на новото учение. Ще приемете, че сълзите и отказа са му към новата ситуация, която то не разбира и като всичко ново го плаши, а не наказва личността Ви – не Ви мрази.
Надежда Милева, психолог