Кога и как да поставим границите

Според английския педиатър и психоаналитик Доналд Уиникът „достатъчно добрата майка“ е тази майка, която в първите моменти със своето бебе се стреми да задоволява изцяло и напълно нуждите му. Същевременно нейна отговорност е с порастването на детето да го въведе в света на възрастните като му дава възможност да преживява разочарования и да опознава границите, в рамките на възможното за възрастта му. Реалният свят е изпълнен с правила и ограничения  и умението на майката с любов да въведе граници е в полза на пълноценното развитие на детето.
Можем да кажем, че окуражаването на доброто поведение и насърчаването към въздържане от неприемливо поведение би могло да започне още в бебешкия период. Ръководим се преди всичко от идеята да гарантираме безопасността на детето. Още като бебето разбира от тона Ви, в някаква степен, значението на ограниченията, но едва ли има ясна представа за цялостното им значение. В по-голяма готовнот да усети правилото би било бебе, което започва да разбира причинно-следствените връзки след шестмесечна възраст. В моментите, в които пълзящото бебе слага трева в устата си, можем да кажем „Не“, но приоритетно е да предложим друго атрактивно забавление. Разсейването се счита за най-успешен подход в тази възраст.
Малко по-късно, когато детето вече ходи и има още по-голяма свобода да изследва света, възникват още ситуации, в които, с оглед неговата безопасност и тази на околните, се налага да въвеждаме правила. Добре е те отново да са малко и да са действително значими. На този етап можем да обясняваме на децата смисъла на забраната, но развитието им не предполага те да се съобразяват винаги с нея.
Често децата приемат ограниченията, успокояваме ги лесно, давайки им алтернативи, а понякога в помощ ни идва и прегръдката. Но има и ситуации, в които за детето в тази ранна възраст е невъзможно да се въздържи от нежеланото поведение. Тогава за предпочитане е да изведем детето от ситуацията или да премахнем нежеланите стимули. Така даваме време за успокоение и обмисляне, имаме възможност да обясним правилото и да опитаме отново по-късно, когато то е  по-готово да справи с тази граница.
Добра идея е да опитваме да поставяме границите и да представим последиците положително – за да ни разберат по-добре малките деца е важно да им кажем какво очакваме от тях, а не какво да не правят. Когато детето удря, можем да обясним: „Не удряме. Така ме боли. Не ми е хубаво да удряш. Хубаво ми е да ме галиш.“
За справяне с противопоставянето от страна на детето е добре да опишем ситуацията, да назовем чувствата, нуждите и желанията му и тогава да въведем правилото. За да се успокои, можем да сменим стаята. Важно е ние да запазим спокойствие и ако ни е трудно в даден момент, бихме могли да се освежим, поглеждайки през прозореца, поемайки въздух или излизайки от стаята за малко. Можем да обясним накратко правилото. Добре е разговорът за това кое е приемливо, защо, кога и как да бъде в емоционално по-спокоен момент, в който детето вероятно ще е по-склонно да ни чуе. Препоръчва се да сме до него, докато се успокои и да понесем емоцията му с ясната идея в главата си, че правилото е важно за здравето, безопасността и благополучието на детето (такива са границите, които има смисъл да отстояваме). Когато децата разбират очакванията към себе си, те развиват по-силно чувство за сигурност, защото липсата на граници е сходно с това да играеш настолна игра, без да знаеш правилата й. Естествено е те да оспорват тези граници. Проверяването на границите им помага да видят какви са реалните граници и ако родителите последователно ги утвърждават, желанието на децата да тестват ограниченията намалява.
От моя опит смятам, че здравословните граници не са предизвикателство за децата, а за родителите. От една страна, разбираемо, им е трудно да проявят постоянство. От друга – самите те имат своите съпротиви към това да ограничават децата си. За много от тях е по-лесно да разрешат всичко, отколкото да се справят с негативната реакция на детето или със собствените си чувства на вина, неудобство, гняв в ситуациите, в които децата тестват границите.
Все пак имаме много научи доказателства, че поставяните със съчувствие и уважение граници са не само нужни на нас родителите, на обществото, но и на децата ни, за да се чувстват по-добре емоционално.
Какви ограничения да бъдат поставяни е трудно еднозначно да се каже – това зависи от етапа на развитие на детето, от преценката ни за потребностите му, от нашите лични ценности, от това кои от социалните нормите разпознаваме като свои и искаме да възпитаме и у него.