Малко размисли за промяната, която настъпва, когато се появи дете в семейството. Встрани от полемиките кога е подходящият момент, трябва ли да отлагаме и за кого точно го правим…
Защото да имаш дете е лично решение, лишено от патриотичен или какъвто и да е дълг.
Аз също бях от хората, които дълго отлагаха решението за дете, не защото нямах партньор и не защото финансово, морално, емоционално и т.н. не съм имала възможност, а просто защото имах усещането, че кариерата ми е една въртележка, от която веднъж слезе ли се, след това завръщането ще е трудно. Исках да съм постигнала доста повече преди да предприема тази крачка. Познавам много хора, които искат да имат собствено жилище или да са сключили граждански брак, да имат стабилна работа, да изплатят кредит и т.н. и всичко това идва като оправдание за отлагането.
За мое щастие, цялото това отлагане не доведе до тежките последствия на това да се боря да имам дете. Защото тази борба е жестока, изтощителна, обезсърчаваща, обезсмисляща и много, много травматична. Макар да не съм я преживяла, имам близки, които водиха и водят битките си в тази посока. Истинско изпитание, за което, повярвайте ми, не всеки е готов. Сама за себе си подозирам, че не бих могла да се справя, затова още веднъж се благодаря на обстоятелствата, че Филип се появи едва година и половина след като го пожелахме.
Още докато траеше бременността ми, най-големият ми страх беше дали ще се справям и ще успявам ли да съвместявам работата с отглеждането на детето. Умората, гаденето и десетките неизвестни ме измъчваха до самото раждане и с всички сили ме караха да се готвя. Сякаш няма да ставам майка, а ще се случи някакъв апокалипсис.
Оказа се неоснователно. Абсолютно категорично мога да заявя, че майчинството е само катализатор. Двигател, който ускорява процесите, заложени да се случат. Нещо повече, то е една огромна енергия, която човек може да канализира и да използва. Макар хормоните да са в стойности, които те карат да мислиш, че си преживял лоботомия и да се чувстваш полуидиот от недоспиване и умора, сили някак се появяват. А често освен енергия, идват и идеи. Но най-впечатляващото е, че имаш мотивация и смелост каквито преди това категорично са ти липсвали. И просто започваш да действаш, а нещата след това сами се случват. Мога да Ви давам десетки примери за жени с две, три, четири, пет и повече деца, които са надскочили бариерата на невъзможното и са постигнали впечатляващи кариери, не за сметка на това да имат дете. А по-скоро точно заради това. С помощ, разбира се. Но умението да делегираш и да искаш помощ е ключово в много отношения.
Затова, скъпи бъдещи майки, момичета и жени, ако отлагате по причини подобни на моите, уверявам Ви, че майчинството ще Ви даде много повече, отколкото ще отнеме. То е истински ураган от потенциал, който чака да бъде умело насочен и оползотворен. Разбира се, всичко е и въпрос на организация.
Това е моето мнение, то няма претенции за изчерпателност. Базира се само на собствения ми ограничен опит на майка и на наблюденията ми над хората които срещам лично и професионално.
Майката на Филип