Майки-нинджи – на ръба на бърнаут

Aз съм от работещите майки (детето ми е на 1.3 г.), по-известни като майки-нинджи, които се опитват да се нагърбят с всички възможни домашни, служебни и социални ангажименти, с които могат. Работя активно, откакто дъщеря ми стана на 40 дни и сякаш се опитвам да докажа, че една жена може и да не спира кариерата си по време на майчинство. Дейна натура съм и с изненада открих, че след майчинството успявам да се организирам дори по-добре, отколкото преди това. Проблемът е, че усещам как всяка минута ми е разчертана и нямам свободен ход. А ако това случайно стане (почти не се случва, но все пак има и такива моменти) започвам да изпитвам вина, когато не върша нещо полезно. Не помня какво е просто да помързелуваш и да погледаш някой безсмислен сериал за час-два. Страх ме е, че ще изпадна в бърнаут от изтощение, защото ми се случва да не искам да ставам сутрин при мисълта какво ме очаква. От друга страна знам, че по-свободна няма да стана и ако искам да постигна нещо в кариерата и живота си, време за губене просто няма. Можете ли да ме посъветвате нещо.


Mного хубав въпрос и често срещана ситуация. „Майката – нинджа“  е друга метафора за „Жената-Атлас“, за която говоря в книгата си за кариерна промяна „От любов към себе си“. Та Жената-Атлас е онази, която носи целия свят на раменете си. Докато не рухне, а с нея и този свят. Прави го, защото така се чувства полезна, значима и макар и да е изморена и да й се иска понякога да зареже всичко, мисълта за вината я кара да продължава напред. А и все пак й харесва да върши неща, да се развива, да носи стойност. Само че не може всичко, постоянно и без почивка. Бърнаут се получава и от хубаво. Съветът ми в този случай е майката да избере кои 2, максимум три роли са й приоритетни (майка, работеща и може би тя като жена??) и да дава основно там. Каквото може – да делегира, да поиска помощ, да опрости. И най-вече, за няколко минути (или час, ако не й звучи кощунствено) на ден, да си дава въздух – може пак чрез нещо активно, спорт или друго, за да поддържа себе си, така че да може да има сили за всичко останало. Между другото, това ще е и примерът за децата й, така че „упражнението“ си струва. А вината ще намалее с времето, бавно, но сигурно. Защото тя самата ще разбере, че тя е само и единствено в главата й. От опит говоря.

Лили Георгиева, консултант по кариерно развитие и промяна

2019-11-17T17:25:29+00:00март 27th, 2019|
Този сайт използва 'бисквитки' (cookies). Продължавайки да ползвате услугите му, Вие се СЪГЛАСЯВАТЕ с използваните от нас 'бисквитки'. Настройки Разбрах

Бисквитки за проследяване

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки

Бисквитки от трети сайтове.