Дъщеря ми е на 3,7 г. Ходи на гърне от много време, няма памперс, пишка на гърнето, казва си, няма проблем, не се изпуска, вечер става като й се пишка, никога не се е напикавала в леглото. Но…. акането го прави в гащите. Като обяснявам или като й се скарам, тя се крие. Или стиска. С което разбрах, че не е правилно да се карам, че се нааква. Сега просто я оставям, обяснявам всеки път, да ходим на голямата тоалетна, тя иска да му казва „чао“. Но като дойде моментът пак в гащите. Ходи на градина, но там стиска. Къде бъркам и какво може да помогне. Очевидно вече проблемът е психологически.

Вие описвате ситуация, която е колкото често срещана, толкова и индивидуална. С последното Ви предположение влизаме в хипотезата, която и аз бих предположила – с оглед и на специалността ми, разбира се. За съжаление, ми е трудно да посоча конкретни “хитринки”, които да помогнат, защото в такива случаи е нужно да се разгърне по-специфична терапевтична работа. Като насоки – стискането е всъщност опит за контрол от страна на детето. Почти винаги това е абсолютно несъзнаван процес и следва да си давате сметка, че това поведение не е напук или на инат. В този смисъл, закани, заплахи, награди или увещания обикновено не работят. Другият проблем е, че колкото повече дадена трудност става централна, колкото повече внимание се обръща от страна на родителите, толкова по-висока става “цената” на това, което детето контролира. В “играта” сте въвлечени и Вие, и детето, а този омагьосан кръг е трудно да се прекъсне. Можете да се опитате да “обезцените” ситуацията, което обаче изисква да мине много време – ако много сте обяснявали, не е нужно повече – детето всичко е разбрало. Така че повече мълчание би могло да дойде като добре дошло. Станалото – станало! Скарването по-скоро блокира. Бих Ви препоръчала ако този проблем продължи във времето да потърсите помощ от специалист. Единствено изследването на това защо детето има нужда да “стиска”, какво “стиска” (емоции, страхове и т.н.) биха могли да дадат отгвор на Вашия въпрос.
Елена Мечева, консултативен и клиничен психолог