Пост от групата на 1 наум

Здравейте, отдавна искам да споделя с някой своите терзания. Помислих, че нещата ще се оправят, но нищо не се оправя. Става въпрос за мъжа ми, който обожава да “помага” на брат си, който има всичко и не е на нашето положение. Той и жена му вземат много добри пари. Ние сме на квартира, с две малки деца и на една заплата. Скоро на брат му му се роди дете. Съгласих се да подарим нашите дрехи . От нашите деца. Все пак и те са момченца. И за тях не бях съгласна, но склоних. Всичко друго щяхме да продадем , за да има пари за нашите деца. Да купим нещо на нашите деца. Обаче обещанията на мъжа ми са ден до пладне. Вечните му думи “Аз искам да подаря това на брат си”. Добре подари му. Дай му. Но брат му е добре материално. Може да си купи, каквото иска. А нещата, които имат децата ни, са с парите на моите родители. Той обаче това го забравя. Нали само той работи. Явно си мисли, че щом работи само той, той определя къде ще отидат нашите неща. Не съм скръндза. Аз ще стоя гладна , ще помогна на човек в нужда. Пак казвам в нужда. За мен хора, които имат пари, не са нуждаещи се. За мен са използвачи. Брат му и жена му също стоят и чакат да им се даде. Аз така го усещам. На няколко пъти питаха за разни неща дали ги пазим. Аз не разбирам. Мен не са ме възпитавали така. Да чакам някой да ми даде. При положение, че имам пари да чакам да ми дадат и да си пазя парите за себе си. Не мога да го приема това. По цял ден стоя и се тормозя. Не разбирам , как може човек да мисли толкова за брат си и да не осъзнава, че трябва да мисли първо за собственото си семейство. Аз ли бъркам някъде в разсъжденията си? Не мога да разбера.

Поздравления за смелостта да пишете, но трябва да имате предвид, че вероятно ще се сблъскате с неща, които не искате да прочетете. Ние ще следим поста за злоамереност, но не често не ни се получава да хванем всичко и то в самото начало. Доколкото разбирам, се чувствате ощетена. Нещо Ваше отива не във Ваша полза? И това буди гняв. Съвсем нормално е. Помислете обаче дали говорим за дрешки и вещи или за внимание и отношение. Дали с тези дрешки не отива и част от вниманието на мъжа Ви към Вас и детето? Аз вярвам, че родителите трябва да си помагаме, защото имаме нещо близко и то ни обединява, а какво остава за близките роднини. В този ред на мисли, как Ви звучи да поискате помощ, ако имате нужда? И да поискате това, от което се нуждаете, без да се налага да задържате това, от което вече не се нуждаете. Аз използвах много от вещите на моите племенници за моите деца и винаги съм била благодарна на сестра ми. Не съм мислила да й се реванширам, но съм насреща, ако мога да съм й полезна. Вероятно не със същото, а с нещо друго. Това е смисълът на близостта – да си помагаме. Помощта и близостта рядко се измерват с танто за кукуригу. Обикновено имаме желание да даваме, когато получим. Даже това ни обвързва в едно добронамерено желание да помогнем, когато можем с искрената вяра, че това се връща. Не по ирационален начин, а по съвсем човешки. Когато не можем да дадем, често имаме много да взимаме. Тук вече ще Ви прозвучи отнесено, но няма как да съм конкретна във Вашата си ситуация. Какво е онова, което Ви липсва? Намерете го, назовете го, където трябва и то ще спре да Ви тежи. Но не го оставяйте на времето, защото явно го мислите и то Ви трови буквално.

Биляна Котева, създател и администратор на 1 наум