Пост от групата на 1 наум
Здравейте, моля за съвет от тези, които са минали през това. Наложи се да започна да отбивам сина си нощем поради ред причини, въпреки че това е единственият начин да се успокои и заспи нощем при всяко събуждане. Детето е на 1 г., със заместени всички хранения през деня. Знам, че е строго индивидуално, но бих искала да се допитам до вас все пак. Давахте ли вода/ АМ вместо кърма нощем като плаче и ако да, това превърна ли се в нов повод за събуждане? Притеснявам се да не създам друг навик, с който да свикне и да се буди да го търси. В същото време не знам колко е адекватно да го държа да плаче с часове без да му дам водичка или мляко. Бяхте ли до детето си в тези тежки нощи или се отделихте? Аз предпочетох да лежа до него и да го галя и да му говоря, но не знам дали това не го вбесява повече и дали ще има ефект дс забрави, че гърдите ми са единствения източник на успокоение. Благодаря предварително!
Отговор от Grozdena Noncheva-Vasileva – майка и част от семейството на 1 наум
Спрях нощното кърмене малко след годинката. При нас традиционно детето спеше с мен, кърмех я и тя заспиваше и това се случваше по 536373635 пъти през нощта. Първата вечер застанахме в същата поза, но вместо гърда дадох малко водичка. После продължихме да се гушкаме, но тя не заспа. Приспах я на ръце и всичките 200 пъти, в които се събуди през нощта също. Втората вечер беше подобно. След това започна да се буди все по-малко и успяваше да заспи почти винаги сама. За около седмица свикна и се будеше по 1-2 пъти макс през нощта, като приспиването продължи да е на ръце. Постепенно преспиването на ръце стана само гушкане 5-10мин за успокоение и леко унасяне, а тя си дозаспива вече в креватчето. Мен така ме устройва. Иначе в периода с отбиването, таткото беше на дивана в хола, а ние минахме заедно с нея през това.