Пост от групата на 1 наум

Здравейте! Детето ми е на 2г и половина и искам да го отучим от бибата. Наскоро се отби самó, не използва памперси, но тази биба голям препъникамък се оказа! Давам леко срязана, надъвкана – не я желае такава. Почва да плаче, да се сърди, да изпада в истерии. Заспива без биба единствено в колата, ако е супер уморено, а вкъщи или в яслата за сън я търси винаги. Вкъщи едновременно докато я смуче ме гали по ръката или гали “млякото”, спи с играчки от новородено, но не се интересува особено от тях. Трудно ми е да заменя асоциацията за сън и честно казано, не знам вече какво да направя. Вариантите да я режа още, да я мажа с нещо и т.н. не са варианти, понеже просто ще изпадне в истерия и няма да успея да издържа на напрежението. Как мога леко и плавно, но същевременно не да ми отнеме 1 година, да отуча детето? Вариант да търпим истерии х дни подред също са абсолютно изключени. Не искам да причиняваме стрес и травми, защото осъзнавам, че е траен навик и си я обича (бибата). Говорили сме как ще я дадем на котето, кучето, птичето, бебето, ще я закачим на дървото и детето е съгласно, но дойде ли време за сън и всички съгласия приключват. Опитах 1 път да приспивам без, 3 часа отне и заспа след полунощ, което няма как да го причиня повече на всички у дома. Отделно със скорошното отбиване, ако не дам биба почва да иска мляко (не знам още колко време ще се сеща за него). Уточнявам още веднъж, че се ползва само и единствено за сън, тоест минимализирали сме употребата от дълго врмее насам (1.5г)


Много скоро е загубило кърменето. Това е голямо нещо. Вероятно бибата е преходен обект, което значи, че е важна все още. Ограничаването на времето е ключово. Обясненията какво ще се случи с нея някой ден – също. Но в един момент това наистина е редно да стане. За да не са само приказки. Общо взето, по моите знания, правите каквото трябва и се иска малко търпение и време. Обаче не мога да не коментирам и другото. Правя го с най-добри намерения, надявам се искрено да не Ви подразни. По отношение на това, което наричате истерии и че за Вас това не е вариант, имам въпрос към Вас. Всъщност два въпроса. Какво разбирате под истерии и как си представяте, че истериите свършват и намаляват при децата? Вторият въпрос ще е затворен. Правя го, защото аз имах един дълъг период, в който не виждах ясно линията между меките подходи и мекушавостта, която ни пречи да сложим граници, които да пазят детето и да му помагат да расте в сигурна и отговорна среда, в която някой поема отговорност. С цената, която това струва.
Ето и втория въпрос: Ако детето изпадне в истерия, защото е опитало случайно шоколад и прави истерии, защото много му се хапва, как бихте постъпили?
Ще му валидирате нуждата и ще изтърпите протеста му срещу ограниченията, които още не е в състояние да осъзнае и затова има родители, които да го пазят и да са отговорни за него?
Ще подмените нуждата като му предложите друго разрешено нещо, което, по принцип, обича и по представите Ви е по-малко вредно от шоколада.
Или ще му дадете шоколад, за да не го травмирате излишно – малко шоколад в повече, какво пък толкова?!

Вашият случай с бибата излиза от тези рамки, на този етап. Но когато детето е на 3-4-5 и все още я иска, тогава казусът ще е “Вреди му, но не мога да понеса фрустрациите”. И понякога, ние, родителите, си търсим причини и теории да не поемем цената и отговорността. Не казвам, че при Вас е така. Просто се провокирах от начина, по който никаква истерия не е възможна с двегодишно. И исках да направя разликата между травма и норма.

Биляна Котева, основател и администратор на 1 наум