Не искам на детска градина

Първият ден всичко мина без проблеми. Кратко „Чао“ и Макси вече тичаше след другите деца и заедно с тях изчезна в сградата на детската градина. Дори Ви се струва, че прекалено бързо се разделихте. И на Вас Ви става леко мъчно – стоите навън, на улицата, без дете. Странно усещане, Но пък Макси е вече на три години и е редно сам да се впусне в онзи така врзждебен към всички ни живот… Враждебен живот? Ама какви ги говорите! Поглеждате назад. Шарени, миролюбиви мръмбари висят залепени по прозорците. накъдето и да се обърнеш, все весели играчки. Нима там детето Ви няма да се чувства прекрасно? Къде другаде ще намери толкова много приятели в игрите? Толкова много нови предизвикателства го очакват. Няма защо да се чудите, че Ви е оставило и е хукнало към грдината.
Днес е вторият ден. Стоите пред гардеробчетата в детската градина и чакате Макси да се преоблече. Но сега всичко е съвсем различно. Мотае се, прави се, че не може да си върже връзките на обувките. Клякате и се опитвате да му помогнете. Изведнъж от очите ми потичат сълзи, със страх той се вклещва във Вас и когато го питате какво се е случило, той тихо прошепва: „Не искам да ходя на детска градина!“


Какво да направите? Какво е изживяло детето Ви? Какво му е минало през главата? Защо вчера така радостно, а пък днес не иска? Причината е следната: вчера той все още не е знаелкакво е да си сам без мама в детската градина. Новите шарени играчки, пъстрата украса – всичко това го е привлякло. Освен това все още е бил под влиянието на реакциите на разни роднини и познати: „Какво, ще тръгваш на детска градина? Страхотно!“
Но вчера при първия реален опит в детската градина, вероятно след като се е уморил от игрите, изведнъж е поискал пак да потърси Вашата близост. Но не Ви е намерил! Възпитателките, колкото и да са мили, все още са чужди за детето Ви и не могат да му бъдат емоционална опора. Освен това дете на три години няма реална представа за времето, така че, когато му се каже, че мама ще дойде скоро, за него това нищо не означава. А когато дете страда от липсата на майка си, тогава и минутите му се струват цяла вечност. и сега пред гардеробчето, то отново осъзнава какво означава раздялата. Още повече, че му трябва време, за да може плътно да влезе в групата от други деца.
Даже и да Ви се струва прекалено сурово и нечовешко, не разтягайте много във времето мига на раздялата! Не можете да очаквате, че в такъв моментдетето ще се впечатли от разумни аргументи. Извикайте възпитателката и споделете проблема. Тя успешно ще отклони вниманието на детето, а Вие използвайтемомента, за да се измъкнете незабелязано. Даже и цялата сутрин да се чувствате зле, знайте, че само така Макси ще свикне с детската градина.
Най-добре е още при избора на детска градина да попитате дали те имат специална концепция за фазата на привикване. Някъде позволяват родителите да постоят по-дълго, другаде отначало взимат децата не за цял ден, а само за няколко часа. Има голяма разлика в подхода в различните детски градини, затова не забравяйте да се информирате и за това.

Йоханес Вилкес, откъс от „Малък детски психотерапевт“

2019-09-03T15:15:42+00:00септември 4th, 2019|