Майките сме ужасни паникьорки и когато видим сополи или кашлица веднага съзнанието ни черате двойна бронхопневмония и болничен престой поне две седмици.

Това вероятно е причината, в момента, в който детето се разболее да се чудим какво да направим, да купим и да дадем, за да му помогнем.

Усещаме, че трябва да направим нещо, а понякога това нещо е просто да изчакаме и да не откачаме. Защото не винаги действието е със знак плюс. Нали знаете онази поговорка, че настинката минава за седем дни с лекарства и за една седмица без лечение.

Да, ако дадем антипиретик ще понижим температурата почти моментално и детето видимо ще се подобри. Но реално това не само няма да е нужно, а дори ще е вредно, тъй като температурата има своя смисъл и е редно да се повлиява, само ако е над 38,5 градуса. Същото важи и за капките за нос. Ако дадете антибиотични капки или нещо, с доста силно активно вещество, ще решите проблема бързо и няма да “точите” сополи седмици наред, но дали си заслужава да убиете муха със снайпер, като можете просто да замахнете с ръка. Та дори и да трябва да зaмахвате няколко пъти. За антибиотиците и безугледната им употреба дори няма да отварям въпроса.  Ясно е, че всички тези неща, взети просто за всеки случай и от страх водят до резистентност, до по-често боледуване и до повече проблеми.

Затова понякога просто трябва да се справим със собсвтените си страхове и да потърсим сила в безсилието си. Което не значи да си затваряме очите и да неглижираме здравето на детето, а просто да имаме 1 наум, че макар да ни е много мъчно и да искаме да помогнем, просто трябва да изчакаме и да дадем възможност на развиващия се организъм сам да опита да се справи.

Майката на Филип, която не веднъж и два пъти е откачала, когато Филип е болен