Захранването е една малка, средна или голяма мъка, която започва около 6-ия месец и продължава приблизително половин година. Тото! Каквото Ви се падне!


В началото
купувате зеленчуци, варите ги, мачкате ги и след като детето ги изплюе, ги хвърляте. Има вариант да купувате направо готови пюрета, които след като биват отказани, Вие изхвърляте. И така десетки, стотици, хиляди пъти, в които се чудите дали да не пропуснете канселирането и директно да не изхвърлите храната. Докато, о чудо, детето не започне да хапва някакво количество.

Вие изпитвате известно задоволство и тръгва да се прокрадва лека усмивка на лицето Ви, ДОКАТО не се сетите или не Ви се напомни, че малчо не яде достатъчно, че ще развие анемия, ще спре да се развива нормално, ще му спадне хемоглобинът и т.н.

Донякъде всичко това има резон.
Разбира се, историята познава оцелели и клинично здрави деца само на краставици, само на банани, дори само на НИШЕСТЕ. Да, това далеч не е похвално. Но не е и фатално. И защото сме максималисти за децата ни, затова е добре, ако сте попаднали на злояд мъник, да се опитвате да го надиграете.

Ето няколко съвета, които много ми помогнаха:

  1. Не гледайте количествата, а качеството. Минималните грамажи допълнителна храна на ден (между 6-ия и 12-ия месец) са 120 г. Това са 5 пъти по няколко лъжици.
  2. Без хрупкави залъгалки. Никакви корички, бисквитки (независимо, че нямат захар и пише, че са бебешки), солетки, кашички и други празни въглехидратчета.
  3. Изчакайте детето да огладнее. Понякога това значи 4 часа. Понякога часовете са 5. Без храна в тях. Дори една бисквитка е хранене.
  4. Давайте пълноценни калории – месо, риба, жълтък, зеленчуци, плодове. Ако знаете, че бебето Ви ще изяде точно три лъжици твърда храна (различна от мляко), то постарайте се те да са смислени и да съдържат това, което млякото (кърма или формула) не може да внесе в нужните количества. Например желязо и витамини.

Успех!

Майката на Филип