Кога преставаш да бъдеш ти самият и се превръщаш в нечия майка? Как се случва тази трансформация и доколко необратимо предишното ти Аз е загубено? Трябва ли да се борим да го запазим или е по-разумно да се примирим с новата си роля.
Всеки влиза с различна скорост в родителството и от това зависи степента на навлизане. Аз, за добро или за лошо, влязох с 200. Синът ми беше на 8 дни, когато се наложи да влезем в болница едва два дни след като ни бяха изписали. Всеки път, когато ходех до интензивния сектор да го виждам и да го храня, казвах на сестрите, че идва Майката на Филип. Това ми се случваше десетки пъти на денонощие и изминавайки пътя от едното отделение до другото се замислях за това колко е страшно, когато вече не си само ти. Май тогава така свикнах да съм първо Майката на Филип и после аз самата, че след това трябваше да положа големи усилия, за да се върна там, където бях. И колкото и да се опитвах не беше същото. Сега съм различна. По-силна, по-смела, по-уверена. Каквато е всяка майка.
Майката на Филип