Синът ми, на 1.3 г., има проблем със съня. За сега ми се е случвало може би 3 или 4 пъти и е доста стресиращо. “Буди се” нощем плачейки, взема ли го започва да се тръшка да се гъне като риба на сухо в ръцете ми и едвам успявам да го удържам. Това продължава някакво време, което имам чувството, че е цяла вечност. Реално осъзнах, че той всъщност не е буден, а всичко това го прави на сън. Трябва ли да го будя или не трябва? Нищо не помага, нито гърда, нито нищо, бута, крещи и докато не се събуди не преминава. Аз до сега все съм успявала да го събудя. Последния път сигурно час съм се борила с него, ту се успокои и отново… Сърцето ми се къса и не знам към кого да се обърна.

В този случай най-вероятно се касае за нощни страхове, разстройство, което възниква около 3-годишна възраст. Продължават от 1 до 10 минути и се характеризират с преживяване на интензивен страх и повишена възбудимост. Счита се, че това състояние е свързано със съзряването на нервната система. Могат да се съчетават с прояви на „ходене насън“. Детето не е в контакт с близките в този момент, трудно може да бъде събудено, а и не бива. Това е много тревожна за родителите ситуация, в която могат да се чувстват безпомощни, тъй като не могат да успокоят детето си. Това, което може да се направи е да се изчака да отмине и да се осигури безопасността на детето. На следващия ден то няма спомен за нощния епизод. Възстановителната функция на съня е запазена. Това разстройство на съня е с благоприятна прогноза. Епизодите се наблюдават в първата трета на нощния период на сън, в 3-тата и 4-тата фаза на съня, или бавно-вълновия сън. Нямат връзка с епилепсията. Страшните сънища са разстройство, което се проявява на същата възраст, но за разлика от нощните страхове, възникват в периода на сънуване, свързан с бързите движения на очите, или т.нар. REM-сън. Този вид сън преобладава във втората половина на периода. При по-големите деца сънищата могат да са с доста детайлно съдържание и често на сутринта могат да разкажат фрагменти. Страшният сън може да събуди детето. Ако тези периоди на страхове са чести това може да бъде повод за консултация със специалист.

Михаела Табакова, психолог в Център за детско развитие „Малки чудеса“