Имам въпрос свързан с бебешкия сън. Дъщеря ми е на 6 месеца. Миналата вечер се събуди с писък и пищеше със сълзи и все сила, в продължение на минути. Сякаш нещо много ужасно се беше случило. Не знам колко време продължи, на мен ми се стори цяла вечност, но сигурно не е било дълго. Колкото и да я гушкахме и аз, и баща й, тя сякаш не ни отразяваше. И в един момент внезапно се успокои. После се сетихме, че и преди е имало подобни ситуации (може би някъде след втория-третия месец), но понеже беше по-малка изглеждаше сякаш плаче на сън и щом си отвори очите всичко спираше. Но сега вече прилича повече на детенце, не на бебе и има повече изразни средства и някак си беше доста по-стряскащо за нас. Дали са просто кошмари, или може да се говори за нощни страхове на толкова малка възраст? Трябва ли да правим опити да я “изкараме” от това състояние или просто да я гушкаме, докато отмине? Дали се налага консултация със специалист и какъв?
Това, което описвате, е много вероятно да е свързано по-скоро с характерното за възрастта никнене на зъбки. Понякога процесът е свързан с изпитване на рязка, остра болка, което може да доведе до подобни събуждания. Разбира се, тук личният Ви лекар може да е по-полезен от мен.
Колкото до въпроса за кошмарите. Детенцето Ви още е в период на развитие преди появата на усещане за собствената личност, преди появата на думите. В този смисъл не можем да говорим за кошмари.
Важното във Вашия случай е Вашата реакция. Всъщност Вие сте направили необходимото, за да успокоите детето. Няма значение колко време ще отнеме това – някои деца се успокояват по-бързо, други по-бавно. Но за детето най-силното “успокоително” е НЕИЗМЕННОСТТА на присъствието Ви. Да знае, че сте там, когато има нужда – а то е достатъчно малко, за да има все още силна нужда. Това е което подкрепя изграждането на сигурност и което Вие, като родители, ще бъдете призовани тепърва да правите занапред.
На второ място следете собствените се реакции – повишаването на Вашата тревожност е нещо, което бебето усеща и на което реагира. Конкретно тук мисля, че няма повод за тревога, особено ако през другото време детето не показва никакво друго физическо или емоционално неразположение. С търпение и спокойствие и от Ваша страна, нещата полека-лека ще стихнат.
Елена Мечева, психолог