Трябва да внимаваме какво детство осигуряваме, „Защото не всички чудовища са били чудовища в началото. Някои са чудовища, родени от скръб“ (Фредрик Бакман), обикновено зад най-голямото зло стои огромна скръб и липса. Успокояващото е, че тя трябва да е системна, за да е толкова пагубна.
Мао Цзедун, който по-късно изпраща 30 милиона китайци на смърт, системно е бил бит с камшик от баща си в името на дисциплината.
Садам Хюсеин пък и бил сирак без баща. Бащата, както и братята му умират, докато той е още в утробата на майка си, която яростно го е отхвърляла, дотолкова, че прави неуспешен опит за самоубийство, а после се опитва да пометне като удря корема си в една врата. Отритнат още с раждането си той е поверен на един свой чичо за три години. Когато се връща при майка си новопоявилият се пастрок го подлага на физически и психически издевателства. По-късно отново отива да живее при чичото, който е яростен и жесток ултранационалист.
(Цитати от „Ако бебетата можеха да говорят“ на Мириам Сежер, изд. Colibri)